МУЗИКАлно наследство: Вълкана Стоянова

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка: Вълкана Стоянова, архив БНР

Вълкана Стоянова е родена на 13 юли 1922 г. в село Люлин, Ямболско. Българска народна певица, изпълнителка на тракийски народни песни, определяна като „Гласът на Тракия“ и като „майката на народната песен“. Певческите й умения стават еталон за музикална надареност и я превръщат в явление във фолклорното ни музикално наследство.

Вълкана Стоянова е най-малкото от 10 деца в многодетно семейство. Родителите ѝ са музикални и често пеят, а чичо и бил свещеник с красив глас. Песните от богатия ѝ репертоар са научени предимно от майка ѝ. Вълкана пее заедно с нея по седенки, събори, сватби или докато вършат къщна работа.

Именно по време на един селски събор за Спасовден, едва на 14-годишна възраст Вълкана Стоянова е забелязана от един от гостите, брат на прочутия по това време кларинетист и певец Рамадан Лолов (Рамадан Лолов изиграва ключова роля за налагането на кларинета в българската народна музика). Талантливата певица получава покана за записи на песните си, по-късно започва и да пее на живо по време на различни празници.

През 1951 г. Вълкана Стоянова се явява заедно с 430 кандидати за място в новосформиран ансамбъл за народни песни и танци. Класира се на 1-во място за хоровия състав, а ръководителят на състава Филип Кутев е така възхитен от нейния талант, че често ѝ поверява сола в хоровите партитури, както и индивидуални участия под съпровода на кавалджията Никола Ганчев.

Вълкана Стоянова има в репертоара си над 500 народни песни, сред които „Женала е дюлбер Яна”, „Нягол на Милка думаше“, „Алтанлъ Стоян войвода“, „Димо на Рада думаше“, „Стоянова майчица” , „Станке ле, урум беглийке“,“Аврам Зорница думаше“, „Стано, бяла Стано“, „Завило се вито хоро“, „Пилай Бойка сношна вода“, „Момчил си конче ковеше“, а много от тях се пазят в архива на Българското национално радио (БНР). Преподава народно пеене в Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“ в Котел и в Нов български университет. Бинка Добрева, Мария Колева, Десислава Донева (Деси Слава), Мария Бинева, Гинка Иванова, Дарина Славчева, Венета Костадинова, Стоян Варналиев са само част от известните й ученици.

Вълкана Стоянова е обичана и уважавана не само от публиката, но и от своите колеги. Верка Сидерова казва за нея: „В Египет има пирамиди, а нашите „пирамиди“ е нашият фолклор. Вълкана е на върха на пирамидите, а ние сме под нея.“ Недялка Керанова споделя на един празник: „Тук има жена, на която всички трябва да целуваме ръка, защото тя заслужава голямо уважение. Това е майката на народната песен - Вълкана Стоянова“.  Надка Караджова нарича певицата доайен на българската народна музика.

Вълкана Стоянова е носител на  званията „Заслужил артист“ и „Народен артист“, на Награда „Нестинарка“ на Международния фолклорен фестивал в Бургас, почетен гражданин на Стралджа.

Вълкана Стоянова умира на 11 януари 2009 г. в София на 86 годишна възраст.