МУЗИКА НА-ПРАВО II: Музикален клип

16.07.2024 г.

В епизод 3 на поредицата "Музика на-право" засягаме темата за визуалната страна на нещата или с други думи как се „опакова“ една песен. Защото видеоклипът е заявка за цялостното творчество на изпълнителя с неговия характерен почерг. В епизода гостуват режисьорите Крис Захариев и Павлин Иванов, познат като Bashmotion.

Водеща: Здравей, Павлине! В Wikipedia има един много дълъг списък от клипове, които ти си правил.

Павлин Иванов: Да, доста станаха вече.

Водеща: Какво прави твоя стил на заснемане на клипове, отличаващ се от всички останали?

Павлин Иванов: Наистина не знам. Доста често го мисля това нещо. Държа ли на стила си? Защото, ако погледнем реално на нещата - аз трябва да съм един подизпълнител на музиканта, т.е. музикантът да е взел решението, което е доста сериозно решение: "Да, аз вече харесвам музиката си достатъчно, за да я покажа чрез видеоклип на света. Да покажа себе си, да покажа изпълнението си". И аз трябва да разбера всъщност изпълнителят каква визия иска да гони, на кой желае да прилича... Когато е млад артист, той има някой, който го е вдъхновил. Моята работа е да се опитам малко да го укротя, за да не стане дословна имитация, да няма същото държание пред камерата, ако щеш. Някак си с опита става това, да успея на везната с баланси, всъщност да натежи визията на артиста вътре и все по-малко да има от това моето, което си слагам, една щампа "Directed by Bashmotion", нали то беше чисто маркетингова стратегия в началото.

Водеща: Нали трябва да се продаваш. Режисьор на клип си е професия.

Павлин Иванов: Да. Точно така. Почти някакъв „celebrity“ статус добиваш, който искаш, не искаш се случва, особено с музикалните клипове. Защото много рядко режисьор на реклами, грандиозен, велик, снимащ по цял свят има „celebrity“ статус. Което е жалко, защото има доста качествени хора… Младите и хора като мен, които се занимават с изкуство, заслужават да видят и такъв тип артисти.

Водеща: Кои са трите най-важни неща, които казваш на един изпълнител, който се самопродуцира, т.е. и самофинансира, идвайки при теб с готова песен?

Павлин Иванов: Първо му благодаря. Второ му честития, че е успял да стигне до нивото на самооценка, която може да му позволи да предприеме тази следваща крачка и след това си разговаряме дали има реална представа как стоят нещата, кое колко струва, кое как изглежда реално. Обяснявам му как работи тази индустрия в световен мащаб и как става тук в България. И заедно трябва да се опитаме да направим най-доброто нещо с наличните бюджет, визия и музика.

Водеща: Е, каква е разликата между това как се заснема клип в Съединените щати и в България? Ако имаш бюджет има ли някакви лимити върху това, което ти можеш да направиш?

Павлин Иванов: Най-малкото - локациите, които снимаш. Ако имаш бюджет, ти можеш да затвориш центъра на София за снимки, например. Но той няма да изглежда като центърa на Ню Йорк или на Маями…

Водеща: Ама как, от Холивуд идват да снимат в Бояна, Павлине!

Павлин Иванов: Е, тук си говорим за много по-различни бюджети. Музикални клипове в България, за съжаление, имат много рядко такива пари и то най-често не изкарани от музика, а взети от друго място и налети в музика като чисто имиджова стратегия. Реално така стоят нещата. Лека-полека някак си са все по-наясно младите артисти със себе си и със средата, в която се намират. Един прохождащ артист може спокойно да използва средата около себе си и близките контакти, за да изпълни проекта си по най-добрия начин. Ако вече е артист с история, трябва да успее да влезе в чартовете на българските телевизионни класации. Примерно, минава клип на Джъстин Бийбър, след това идва неговият и ти като зрител не забелязваш особено голяма разлика, в смисъл няма да кажеш: "Това е българско".

Водеща: Ама, борите ли такива предразсъдъци?

Павлин Иванов: Разбира се. Все още го има изразът: "Абе, супер е, ама е българско!". Лека-полека се появяват някакви абсолютно български течения в музиката, ако щеш, във визията… Те не приличат на нищо Западно и нямат претенциите, всъщност. И тогава стои хомогенно и готино.

Водеща: Коя е най-мащабната продукция, която си реализирал?

Павлин Иванов: Чисто финансово - не мога да се сетя. Иначе като пътуване и време, може би с Графа като ходихме до Индия. Снимахме два клипа там с него, които бяха организирани месеци преди това до минутата – кога, къде, с кой снимаме… Може би това като мащаб и обем, 10 дни работи, беше най-сериозно. Като бюджети е било може би нещо в чалгата, но не задължително.

Водеща: Всяка една песен ли заслужава видеоклип и всеки видеоклип ли би могъл да спомогне за популяризирането на една песен, особено в дигиталната ера?

Павлин Иванов: Видеоклип е някакво представително понятие на цялото нещо, но то може да е дори един артист, който диша тежко в камерата и драматичната му песен върви на заден фон. Така че то има всякакви пътища, по които може да поеме артистът, за да визуализира песента си, но със сигурност е полезно за него да покаже лицето си поне. Защото видеоклипът е рекламата на артиста, в смисъл аз го приемам като трейлър на това какво фенът би видял на негово живо участие. Но има всякакви варианти за визуализация.

Водеща: Сега много lyrics videos излизат. Което малко обезсмисля това, защото го правят IT-та, предполагам.

Павлин Иванов: Няма никакво значение. Нали, това пак е визуализация на песента. Хората, особено в България, слушат 90% от музиката, не знам измислям си някакви проценти в момента, в YouTube. Spotify е силен, но не чак толкова, колкото на други места. Вече и в Spotify има визуализации - ако върви някакъв сингъл на background-а излиза нещо, което артистът е решил там да се появи. Те вървят ръка за ръка аудио-визуалните проекти. Отмина времето на една плоча, която се слушаше и гледаш корицата или един диск, от който пускаш песен и си разгръщаш картинката, за да видиш какво друго може да получиш от артиста като информация. Вече в YouTube, в Instagram, ако щеш, където артистът може да курира някакво негово съдържание, това се случва, за да се представи той пред своята аудитория.

Водеща: Разбирам. Дай сега да погледнем малко от другата камбанария. Понеже ти имаш вземане-даване с артистите. Какво би ги посъветвал да търсят, когато се опитват да си изберат режисьор за видеоклип или екип, който да работи за визуализацията на тяхна песен?

Павлин Иванов: Може би най-удобният и най-близкият до тях. Тоест, ако си млад артист и имаш приятели, които се занимават с това, опитай да направиш нещо с тях. Защото ще ти е най-лесно, най-евтино и в същото време - ще се получи най-истинско. Това ще помогне на феновете ти да разберат наистина какъв артист си. Но млад творец, който започва да търси най-големите и изявени хора на пазара, без да е напълно наясно със заобикалящата го среда, може да изхарчи едни пари, които всъщност не представят него, душевността и музиката му по възможно най-добрия начин. Вече стигне ли се до „широката“ поп музика, тогава е необходим екип от хора, които да решат каква е посоката и визията, за да се случат нещата.

Водеща: Артистите отворени ли са към критики?

Павлин Иванов: Артистът трябва да си е вироглав, според мен. И критиката да го амбицира, а не да го променя.

Водеща: Тоест, ти си проводник на изкуството на артиста?

Павлин Иванов: Това мисля, че е задачата ми. Опитвам се. Със сигурност и аз искам да си сложа етикета "артист", но трябва да процедирам по-внимателно, понеже това е колективен труд между артиста и мен, да създам неговия проект. Трябва по-внимателно да процедирам с артистизма и първо да го пречупя през неговата призма, за да се получи най-доброто за него.

Водеща: Аз си мислех, че в твоята професия се работи по тотално различен начин. Например, аз като изпълнител идвам при теб с ето тези 3,5 минути песен. Това съм аз, изглеждам по този начин. Ти си визионерът и ми кажи как си представяш клипа…

Павлин Иванов: В голям процент от случаите е така. При артисти с напреднала кариера. Тоест, те са случили себе си и в момента искат да следват някакъв тренд в поп музиката, какъвто и да е той. Взели са най-добрия композитор в момента, взели са най-добрия стилист в момента, на който са му видели работата и е била идеална за тях. Те гонят някакъв супер съвременен имидж. Тогава идват при мен, пускат ми музиката и казват: "Искам да направим нещо, дай ми идея". Това се случва вече в поп музиката.

Водеща: Това е по-готиният вариант, защото ти позволява да работиш с размах като творец, нали така?

Павлин Иванов: Да. Да, така е. Но аз преди малко говорих за прохождащи артисти, които искат да намерят себе си. Тогава е опасно да се работи така, защото е възможно да изчезнат. Грешка е да тръгнеш при този, на който виждаш, че му пускат най-много клиповете или онзи композитор, на който най-много му въртят музика, защото тогава ставаш еднакъв с всички останали.

Водеща: Разбирам. Дай сега малко да си поговорим за авторски права, понеже малко ми е "мътна Индия" на мен. Кажи ми как защитаваш ти авторските си права?

Павлин Иванов: В България - никак. Единствено в YouTube, което е международна компания. Тук ще влезем в едни теми, в които не искам да влизам, защото са блатни.

Водеща: Добре, кажи в YouTube как ги защитаваш авторските права, как седиш - твоето творчество, де факто, да не изтича?

Павлин Иванов: Това е работа на продуцента на проекта, който доста често е и артист, той защитава авторските си права в YouTube, Spotify и където още може, с някакви абсолютно стандартни YouTube-ски и Spotify-ски договори и си взема там едни отчисления. Моята работа като изпълнител е той да ми заплати предварително и аз си преотстъпвам авторските права. Така стоят тука нещата.

Водеща: Тоест, ти не притежаваш авторските права за видеоклиповете?

Павлин Иванов: Аз съм режисьор, но от финансова гледна точка аз не вземам отчисления от това.

Водеща: Ти подписваш един договор, плащат ти еднократно и след това не получаваш никакви други отчисления.

Павлин Иванов: Точно така. По такъв начин работи тук пазарът. Навън, примерно Lyrical Lemonade, един огромен профил в YouTube. Той започна като мен 2010 г., неговата концепция изначало беше той да продуцира и да произвежда безплатно клипове на близки до него музиканти, които вижда, че имат потенциал и да им притежава авторските права в YouTube, като в същото време да им организира концерти, и събития, и т.н. Той действа по такъв начин.

Водеща: Това си е тотално друг бизнес модел.

Павлин Иванов: Друг бизнес модел, който му е много успешен, защото той и в момента работи за най-големите артисти. Примерно, има клип на Eminem, който той е продуцирал и е велик. Те произвеждат, имат огромна сграда, в която правят и събития, и мърч, печатат и дискове, които могат да си купят хората, организират събития, снимат клипове, по някакъв начин правят дори някакъв мениджмънт, ако някой артист иска да го направи това нещо, т.е. той си направи лейбъл на шега. Тук това не се случва поради, според мен, малък пазар и неправилно написани закони. И така.

Водеща: Здрасти, Крис!

Крис Захариев: Здрасти!

Водеща: Ти завърши вече в НАТФИЗ „Кинорежисура“, нали така?

Крис Захариев: Да, преди две години.

Водеща: Как го уплътняваш това с режисирането на видеоклипа?

Крис Захариев: Музикалният видеоклип, като всеки един формат, има нужда от някаква режисура, така че за мен беше много полезно цялото ми обучение в НАТФИЗ и целия ми background от всички дигитални YouTube неща, които съм правил. Те се шегуваха моите колеги, че съм майстор на късия разказ, защото много от нещата които аз правех в НАТФИЗ и извън това са късо форматни. Освен в рекламния жанр, по същия начин беше и с музикалните клипове. На мен ми отне толкова дълго време, аз съм генерирал идеи за музикални клипове на толкова много артисти. Наистина съм писал, обикалял съм, срещал съм се с тях и всички винаги казваха: "Супер! Не сега". И по някакви красиви стечения на обстоятелствата, едни от най-близките ми приятели, с които израснах, които направиха групата "Молец", имаха нужда от режисьор и просто казаха: "Ей, Криска, хайде ела да режисираш някакви неща!". И всъщност те ми дадоха първия публичен шанс, въпреки че ние въобще не знаехме, че тези клипове ще стигнат до някъде. И успях наистина, просто да изразя себе си чрез тези клипове. Така се преобърнаха нещата, че сега същите хора, на които аз съм ходил и години наред съм предлагал: "Хей, искате ли да снимаме нещо заедно? Имам такава идея" и те са ми отказвали, сега идват и казват "Хайде да снимаме нещо заедно". Такъв любопитен процес, много естествен стана.

Водеща: Нека се върнем на клиповете ти за група "Молец", които всъщност са доста на брой. Всички те имат едно такова общо качество, че приличат на късометражен игрален филм. Това твой почерк ли е?

Крис Захариев: Аз го правя съвсем несъзнателно. Имам някаква естетика и някакви кадри в главата за всяко едно парче, което те ми пращат и то поради някакви причини просто отива в тази посока. Може би, излизайки от НАТФИЗ, специалност Кинорежисура, най-вероятно цялото образование там, което е много насочено към кино жанра, някак си е успяло да ме оформи като режисьор. И реално, старая се нещата, които правим да не изглеждат като музикален клип, а по-скоро да бъдат сцена или някакъв филм, било то късометражен или не. И си мисля, че това не е трудно да се постигне. Просто трябва да си отиде на терен с определена концепция и определена идея.

Водеща: Добре, обясни ми какъв е процесът на създаването на едно такова нещо? Какво се случва, когато приемеш да правиш клип на някоя песен?

Крис Захариев: Най-често първо ми пращат песента, въпреки че се е случвало и просто песента да е в процес на записване. И тогава получавам на някакво демо, примерно само припев или някакъв инструментал и аз веднага започвам да мисля. Според мен е супер любопитно в музикален клип, който е къс формат, да разкажеш някаква история. И съответно, може би ще прозвучи странно, обаче това, което аз правя винаги е да се опитвам да си затварям очите и да видя каква история ще се роди в главата ми. Може да са просто картини, може да са цветове, някакви форми и така малко по малко почвам като един скулптор с длетото да оформям история. И да, вече оттам нататък е малко пинг-понг на идеи с артиста, той дали усеща това, което аз му предлагам. Веднъж бях на някаква реклама и в моята кола трябваше да пренасям много цветя. Товарим за София и виждам, че на паркинга, на който бях цялата кола беше в едни капчици и осветлението така удряше "контра" на колата, че създаваше много красиви силуети с тия растения.

Водеща: Ама, реално така ли се случва? Защото аз си представям, че в един момент ти имаш чудесни идеи да правиш клип, капки и цветя, трева, не знам какво си, обаче идва някаква мадама при теб и ти казва: "Ами, аз въобще не харесвам нито една от идеите ти". В един момент творчеството не дава ли някакъв заден план на бизнес частта?

Крис Захариев: Да, случвало ми се е. И това според мен е напълно нормално да няма някакъв допир на креативни точки с артиста, защото всеки човек, занимавайки се с изкуство си има своята визия. Нали, ти ако дойдеш с песен, си я направила, провокирана от някакви неща. И затова за мен е много важно първоначално да разбера какво те е вдъхновило. За да може, след това аз като почна да работя, по някакъв начин да стъпя на твоята представа или тази идея да може да танцува с този трак. Така че, рядко ми се е случвало концепциите, които давам да са тотално в противоречие с представата на артиста, защото отделям много време преди това, за да разбера как се е родил този трак.

Водеща: А българският артист, според теб, широко скроен ли е към абсолютно доверяване на режисьора на видеоклипа или?

Крис Захариев: Артистите, с които аз съм работил за щастие са ми имали доверие. В смисъл, мога да си представя някакъв сценарий, в който ми нямат доверие и това също, според мен, е напълно нормално. Осъзнавам колко е трудно един креативен човек да даде на друг нещо, което му е близко до сърцето. Така че съм много благодарен, че досега съм работил предимно с артисти, които са ми се доверявали. Защото това наистина отключва супер много моята креативност.

Водеща: Искам да ти задам един въпрос от чисто любопитство. Какъв е средният бюджет на един музикален клип? Какви са параметрите, в които режисьорите трябва да се поберат, когато трябва да реализират една артистична концепция?

Крис Захариев: Правил съм клипове, на които бюджетът е около 20 000 лв., но средно артистите могат да отделят около 7000-8000 лв.

Водеща: Това ми звучи като да е малко.

Крис Захариев: Ами да, малко е. Малко е.

Водеща: А, идват ли примерно с такъв бюджет и да ти кажат: "Искам да хвърчат хеликоптери и да излизат…"

Крис Захариев: Да и имаме 3000 лв…. Аз им отговарям: „Супер! Благодаря, но няма как да стане". За жалост, бюджетите за музикални клипове в България не са огромни. Музикалният клип е инвестиция. Най-вероятно, като всеки един друг бизнес и в музикалния шоубизнес ти даваш едни пари, защото знаеш, че от тях след това ще изкараш. Но осъзнавам, че не всеки артист може да си го позволи това, особено ако не е сред най-известните, защото после много трудно той може по някакъв начин да изкара тези пари обратно.

Водеща: Да капитализира. Знаеш ли, в първия епизод на нашата поредица "Музика на-право" си говорехме с Румен Бояджиев-син и брат му DJ Борче точно за това, че някъде в нашата народопсихология се къса нишката - щом музиката коства страшно много усилия човек да се превърне в музикант и да създава музика, то е съвсем редно той да бъде възнаграждаван за създаването на тази музика. При вас, режисьорите на видеоклипове, има ли също такова грешно разбиране, че трябва да работите за без пари или че трудът ви трябва да бъде ниско заплатен?

Крис Захариев: Има я тая представа. Работата по един музикален клип е много ангажираща. Това е дълъг процес. Аз приемам проекта на 100% и това за мен означава, че дори ако трябва няма да спя, за да търся локации, да търся екип и да пиша сценарий. И не мога да си позволя да го направя pro bono. Има нещо в нашата народопсихология и то не е само към режисьорската професия.

Водеща: Факт, да. И към музикантите.

Крис Захариев: Да. И към музикантите, и към артистите…. Аз съм го виждал и в моето семейство с различни професии, които хората вкъщи работят. И винаги е било такова: "Хайде да измислим нещо!", "Виж, много харесвам това, което правиш. Ако може да направим". Според мен, трябва да се научим да уважаваме хората и плащайки си за труда им, е един от начините да им го покажем.

Гледайте епизод 3 на МУЗИКА НА-ПРАВО II и в YouTube канала на МУЗИКАУТОР