Авторското право в интернет – автомобил от 1998 година Държавата блъфира с несъществуваща стратегия за интелектуалната собственост

Никой не е предполагал как ще се развие интернет и че на основата на защитено от авторското право съдържание платформите за видеосподеляне ще изградят мултимилярдни бизнеси. Днес защитата на правата на авторите в интернет по-скоро прилича на автомобил, произведен 1998 година, отколкото на такъв от новото хилядолетие.

Така експертите от Музикаутор Гергана Гайдажиева и Румяна Колева обясниха сега действащите норми относно отговорността на платформите за спазване на авторските права. Те направиха презентация на тема „Дигиталният дисбаланс. Подценяване на авторския труд в онлайн среда“ в рамките на кръгла маса, организирана в партньорство от УНСС, Профон и Музикаутор по случай 26 април – Световният ден на интелектуалната собственост.

Когато са създавани тези норми, намерението е било да се преследват единични нарушения. Практиката за уведомяване случай по случай и сваляне на съдържание от интернет при нарушени авторски права, обаче, се оказва неефективна, тъй като днес говорим за милиони качвания всеки ден.

„Музикалната индустрия се нуждае от възвръщаемост и неслучайно Тейлър Суифт забрани албума си 1989 за безплатно ползване в интернет, именно за да оптимизира приходите от продажби. Доказателство за слабата защита на авторите в платформите за видеосподеляне е, че в продължение на 4 месеца служители на Universal и IFPI са проследявали нелегално качени видеа и са изпратили над 66 000 уведомления за сваляне. Въпреки това видеа от албума остават налични в YouTube и SoundCloud“, каза Румяна Колева.

„Решението е платформите да използват системи за автоматично засичане на видеа, които в партньорство с продуцентите и авторите, да управляват наличното съдържание, като съобразяват правата им. Сега това се случва доброволно. Все още има много платформи, които нямат такива системи или те не работят достатъчно добре“, коментира Гергана Гайдажиева. Експертите посочиха, че най-доброто решение на пазара до този момент е системата Content ID на YouTube, въпреки че и при нея има много недостатъци. От платформата са създали този механизъм доброволно, защото много добре знаят, че трябва да запазят отношенията си с правоносителите, за да разполагат с богата библиотека и да привличат с нея все повече потребители.

Нужни са законодателни промени, които да ангажират отговорността на платформите и да ги задължат да уреждат авторските права на тяхната пазарна цена. „Ако решат да платят възнаграждения на хората, които създават съдържание, те са много под пазарната му цена“, каза Румяна Колева. Тя посочи, че репликата от филма „Кръстникът“ тук е особено подходяща: „Ще ти направя предложение, на което не можеш да откажеш“ – всеки разумен автор би приел ниско заплащане пред това да не получи нищо за видеа, които така или иначе са достъпни онлайн.

Затова над 28 международни организации и 25 000 творци от Европа подкрепиха инициативата за справедливи авторски възнаграждения в интернет http://makeinternetfair.eu. Остават броени седмици преди Европейският парламент да гласува директивата, която ще бъде определяща за справедливостта на цената на авторския труд в интернет.

„Това са истинските предизвикателства на бъдещето“, коментира изпълнителният директор на Музикаутор Иван Димитров. Вместо да се концентрира върху реалните проблеми, обаче, държавата блъфира, че има стратегия за интелектуалната собственост.

Той информира, че през 2016 г. на официалната си страница Министерство на културата (МК) публикува, че е изработило и внесло в Министерски съвет (МС) такава стратегия. „Ние изиграхме един мач от три рунда и питахме по законов път за стратегията и МК, и МС, и Министерство на икономиката. Оказва се, че тя не е изработена и въобще не е внесена никъде, а Музикаутор така и не получи информация за съдържанието й, въпреки че МК загуби дело по този въпрос в Административен съд – София-град“, съобщи Иван Димитров. Той добави, че е време за обръщане на парадигмата и предприемане на истински мерки за стимулиране на творческите индустрии.

В официалното откриване участваха проф. д-р Валентин Димитров Гоев – заместник-ректор на УНСС, доц. д-р Владя Борисова – ръководител катедра „Творчески индустрии и интелектуална собдственост“ и Моника Зикова – представител на Световната организация за интелектуална собственост. Участие в конференцията взеха също София Щерева – изпълнителен директор на Профон, и Велизар Сокол – изпълнителен директор на ТеРаПро, Мария Палаурова – изпълнителен директор на Филмаутор, студенти, журналисти и други.