МУЗИКАЛно наследство: Йоан Кукузел

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка: /bg.wikipedia.org/wiki/Йоан_Кукузел

Преподобни Йоан Кукузел-Ангелогласни /St. John Koukouzelis/ е роден около 1280 г. в град Дирахия  (Драч), на територията на днешна Албания. Родният край на Йоан Кукузел влиза в пределите на Първото българско царство още в средата на IХ век. През X век Драч е управляван от знатната фамилия Хрисилий, от която произлиза българската царица Агата, съпругата на цар Самуил и майка на Гаврил Радомир. Нейният брат е наричан от своите съвременници ,,българинът Никола". Драч през 1040 г. е вторият център на въстанието на Петър Делян (1040-1041). В средата на XIV век близкият град Авлона (Вльора) е управляван от деспот Иван Асен, брат на цар Иван Александър. В едно от житията на Св. Йоан Кукузел се описва и завръщането му от Византия. Наближавайки дома си, той чува плача на майка си и думите: „Мое дете, мил Иване, ахъ! Где ли ми си?” (Moa de milo Ioanny gdemysen, oho!). В житието на светията тези думи са на български език в гръцка транслитерация. Всички тези факти водят до извода на учените, че великия композитор има български произход.

Заради прекрасния си глас Преподобни Йоан Кукузел е наричан „Ангелогласния“, поради необикновените си музикални заложби и „Магистър на магистрите“ (една от най-представителните почетни средновековни титли).

„Йоан имаше хубав глас и затова хората го наричаха "ангелогласният". По същото време царете имаха обичай да избират надарени и разумни момчета и да ги пращат да се образоват в най-авторитетните тогавашни училища - едни пращаха да изучават философия, други - краснопис. По тази причина взеха и Йоан, който имаше прекрасен глас и го изпратиха в царското училище да се възпитава и да изучава музикалното изкуство. Младият юноша, схватлив и разумен по природа, в скоро време изключително много напредна и овладя до съвършенство музикалното изкуство, тъй че всички се удивяваха на неговите необикновени способности. Някои от съучениците му шеговито го питаха:

- Йоане, какво яде днес?

А той, понеже все още не знаеше добре гръцки език, отговаряше им на гръцко-български:

- Кукия ке зелия (боб и зеле).

Затова момчетата го нарекоха Кукузел.“

Преподобни Йоан Кукузел живее във времето, когато Българското царство се намира под византийско робство (1018-1185 г.), а във Византия властва династията на Комнините. Остава без баща малък и майка му го изпраща да се просвети в православната вяра. Учи в Константинопол, в училището за църковни певци към църквата „Св. Павел“. Заради таланта си е обикнат от императора и се ползва с неговото благоволение, като го назначава за певец.

Тъгата, която светията изпитва към своята майка, е въплътена в композицията „Полиелей на българката”. Тя е и най-известната от 90-те му композиции, сред които са още „Антиксантари”, „Голямото исо”, „Херувимска песен” и др.

Преподобни Йоан Кукузел прекарва основна част от живота си в Света гора (Атон), в манастира Великата Лавра (най-старият и най-голям манастир, основан през 963 г. от монаха Атанасий Атонски). Братята го приемат в манастира първоначално като пастир, но един ден „запял, а козите спрели да пасат и го слушали“ . След тази случка бил подстриган за монах, построил извън манастира килия с малка църква в чест на светите Архангели. Там прекарвал в уединение първите шест дни на седмицата, а в централната манастирска църква влизал в неделни и празнични дни и пеел. Имал няколко видения, едно от които било как Света Богородица му дава златна монета, като възнаграждение за пеенето му. Вече буден, той я намерил в ръката си. Тази монета и до днес се намира в лаврата, върху икона на Божията майка, наречена на негово име „Кукузелиса“.

Свети Йоан Кукузел създава нов тип нотно писмо – невмено. На него е кръстена късновизантийската нотация „Кукузелева“. В науката тази музика е наречена калофония (гр. kalos – хубав, добър и fonae – звук, глас). В състава ѝ влизат т.нар. кратими – мелодическа многоразпевност на отделни срички, лишени от смислово значение като те-ри-ре и др. Създадените от него песнопения са на гръцки език, но славяноезично се изпълняват чрез приспособяване към църковнославянските текстове на гръцкоезични мелодически версии от времето на калофонията.

Извършвал е и педагогическа дейност, като са познати Колелото на Кукузел (Колелото (трохос) известно като „солфежа“ на Св. Йоан Кукузел) и Дървото на Кукузел. Те са били създадени за обяснение и осмисляне на църковното осмогласие, представящи гласовите съотношения и родства. Самият Кукузел е посочван като „втори източник на музиката”, след св. Йоан Дамаскин (†8 в.), с чието име се свързва оформянето на Осмогласието (Мелодическата система на богослужебната музика на Източнохристиянската църква. Състои се от осем главни мелодически парадигми (т. нар. гласове), систематизирани и кодифицирани за богослужебна употреба от св. Йоан Дамаскин през VIII в. ).

През 1967 г. студенти от Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София създават вокален квинтет за църковни песнопения „Йоан Кукузел - Ангелогласния“. Заради проповядвания атеизъм по време на комунистическия режим и възможната забрана на дейността на хора, музиката е представена не като църковна, а като старобългарска. В наши дни камерният ансамбъл „Св. Йоан Кукузел - Ангелогласният“ е удостоен с ордена на Българската православна църква „Св. Йоан Кукузел“, отличието „Златна лира“, „Почетен знак на Столична община“ и много други.

Св. Йоан Кукузел умира между 1360 и 1375 г. Канонизиран е за светец и Православната църква почита паметта му 1 октомври. На тази дата се чества професионалният празник на певците и музикантите.

В текста са използвани материали от:  Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев),  www.pravoslavieto.com, Wеllesz, E., A History of Byzantine Music and Hymnography, Oxford, 1961, Срв. Тончева, Е., Новооткрити славяноезични (преводни) творби на Йоан Кукузел. Полиелейни припеви от XVв., Бълг. Музикознание, 2, С., 2000.