МУЗИКА НА-ПРАВО ІІ: КАК ДА РАЗПРОСТРАНИМ МУЗИКАТА СИ

В този епизод на поредицата "Музика на-право"  ви срещаме с Кирил Здравков, който е музикален дистрибутор, създател на  KVZ Music Publishing. С него ще обясним как започва разпространението на музиката в сферата на дигиталния пазар, както и какви са предизвикателствата и възможностите.

Водеща: Кириле, днес с теб ще си говорим за разпространяването на музика в дигиталните платформи, тъй като ти си всъщност един от пионерите в България в това поприще. Но нека първо да започнем от началото, както обичам да казвам аз, разкажи ми защо реши да създадеш KVZ?

Кирил Здравков: Това беше "пръстче на съдбата". Аз работех с един австрийски продуцент, когато това нещо се появи като актуално на пазара и тогава нещата се случваха през един агрегат, който се казваше finetunes, беше немски. После беше абсорбиран от FormFile и така започнах да разглеждам как се случват нещата – защо моят звукозапис трябва да стигне в iTunes, в Apple, тогава нямаше Apple Music, имаше само iTunes, Amazon и разни други платформи, които днес вече ги няма, има нови. Започнах да разглеждам веригата на дистрибуция как се случва и стигнах до извода, че има свободна ниша, т.е. има накъде да се разраства този бизнес в България. Това, че много български фирми, изпълнители, продуценти, лейбъли, самопродуциращи се впоследствие, още не бяха излезли на този дигитален пазар.

Водеща: И ти видя нуждата от този дигитален пазар преди всички останали. В България повярваха ли ти, когато отиде при тях и им каза: "Ето, пичове, това чисто ново нещо, което може да бъде от полза за всички нас!" или бяха малко скептични: "Кириле, я си ходи в Австрия!"?

Кирил Здравков: Не, не, не. Хората бяха отворени. Нашият най-стар клиент е Балкантон. Впоследствие магазините като Spotify, Apple Music, Amazon навлязоха и за територията на България, YouTube се включи с монетизация, така че се виждаше, че има смисъл това нещо да се направи и постепенно нещата се навързаха едно за друго. Защото, когато един клиент дойде и види, че се справяш добре той води втори, трети, четвърти… Това обикновено дава плодове дългосрочно.

Водеща: Добре, ти какво реално правиш за българските артисти? Понеже те са твоя фокус, нали така?

Кирил Здравков: Ние сме международна компания с фокус Балканите.

Водеща: Така?

Кирил Здравков: Правя следното - давам врата затова те да излязат на международния пазар. Занимаваме се и с маркетинг на нещата, които сме пуснали на пазара, по платформите.

Водеща: Дефинирай "маркетинг". Нека си представим, че аз сега искам да бъда твой артист, ти си съгласен с това да бъда твой артист и аз ти давам тази песен. Какво правиш ти от маркетингова гледна точка за мен?

Кирил Здравков: Правя максимално много шум около тази песен. По всички социални платформи като започнем от Facebook, Instagram, TikTok. След това обличаме продукта в един имидж, който отговаря на това какво и докъде трябва да стигне до публиката, т.е. коя публика целим и съответно слушаме парчето, за да преценим дали концепцията е правилна или не, защото много млади изпълнители не са неясно коя им е публиката. Те казват: "Аз искам да стана известен!". Известен с какво – с поп-фолк, с джаз, с поп, с класика? Прави се концепция за маркетинговата стратегия, така че максимално бързо и успешно да се стигне до неговата таргет група.

Водеща: Вие правите толкова пълен пакет от неща, така ли?

Кирил Здравков: Да. Ние, бидейки директен агрегат с абсолютно всички легални магазини по света за музика, точно за 10 дена можем да направим продукта достъпен. Въпросът е маркетинг шумът около този продукт след това да бъде правилен, защото в море, където има милиони звукозаписи, някой трябва да отиде и да открие точно това парче. То в това е магията. Иначе всеки може да изкара на пазара нещо.

Водеща: Абсолютно ми е нереално как я правите тази „фуния“, всъщност.

Кирил Здравков: Със социалните мрежи най-вече и евентуално пускаме публикации до радиа, телевизии, ако имат интерес. Когато мислиш логично и знаеш как действат механизмите на рекламата и на точния маркетинг, това нещо се случва лесно.

Водеща: Добре, стана ясно, дигиталните платформи помагат изключително много музиката да достига до по-голяма публика.

Кирил Здравков: О, да, да! Освен това дигиталните платформи са т.нар. "stream-on-demand", т.е. слушателят не е ангажиран с решението на някой музикален редактор дали днес ще се слушат „Щурците“, Лили Иванова, Йорданка Христова, Меди или някой друг поп-фолк изпълнител. Потребителят влиза и слуша каквото той иска, което е голяма привилегия. И смятам, че е правилният начин нещата да се случват.

Водеща: А как стоят авторските права в този дигитален свят?

Кирил Здравков: Авторските права, които произтичат от ползваемост в интернет на музикални произведения са абсолютно уредени със съответните платформи. Това не подлежи на регламентиране от страна на дистрибутора, а на самите платформи и местните дружества за колективно управление на авторски права.

Водеща: Окей. А, по какъв различен начин печелят авторите на музика от това музиката им да бъде в Spotify и от това тя да бъде в YouTube, да речем?

Кирил Здравков: Това е една доста сложна схема за отчитане на платформите към дружествата, която се регламентира според това колко пари има от рекламодателите в тази територия. Ако Германия има 120 милиона, дадени на Spotify или на YouTube като рекламен бюджет за това тяхна реклама да се пуска върху музика, а в България имаме 10 милиона само, събрани от Google или от Spotify като реклами, съответно отчисленията за слушане от България ще са много по-ниски, но и за автори и за продуценти, отколкото, ако тези неща идват от Германия. По принцип има закони и платформите са длъжни да изплащат 10% средно. В Щатите в момента вдигнаха процентите и станаха 12% и нещо, като авторски права от оборота, който правят. Но точно този оборот, дали ще бъдат похарчени 120 милиона за реклами в платформата или 10 милиона, вече определя колко пари ще вземе авторът за гледане в съответната територия.

Водеща: Да. Представях си, че по по-различен начин стоят нещата.

Кирил Здравков: Не, няма фиксирани цени.

Водеща: Но при всеки случай, колкото повече ти се слуша парчето в YouTube или в Spotify…

Кирил Здравков: Да де, но то получава т.нар. "pro-rata" разпределение, т.е. дали ще вземеш 1 микроцент или ще вземеш 5 микроцента на слушане, това искам да кажа. А, вече колкото повече слушане има, то е ясно, че повече микроцента ще се натрупват като авторски права.

Водеща: Да предположим, че в момента, то е и така, много току-що прохождащи български музиканти гледат това интервю между мен и теб. За какво да внимават те, когато избират да подпишат договор с един продуцент?

Кирил Здравков: Дали този продуцент разбира тяхното амплоа. Какво пише в договора, в смисъл дали този продуцент няма да ги хване и да не направи нищо за тях след това, или ще ги хване и ще ги изгради. Договорите, естествено винаги могат да не бъдат спазени, но общо взето да прегледат историята на този продуцент каква е и ако видят скандали, ако чуят от колеги, че е постъпвано некоректно, изобщо да не подписват. Но цялото продуцентство стана вече толкова достъпно, че не е нужно да подпишеш с Universal Music, за да си запишеш албум или да си снимаш клип. В този ред на мисли, младите хора им препоръчвам да се самопродуцират и да търсят евентуално фирми, които да им правят маркетинга - агрегати като нас или директни агрегати. Тук, моля да се прави разликата между прекупчик на услуга, т.е. лейбъл, който…

Водеща: Направи я ти тази разлика за нас.

Кирил Здравков: Разликата е, че може един лейбъл или дистрибутор, който не е директен агрегат да вземе материала от един артист и да го даде на директен агрегат, за да го качи в платформите. Съответно, агрегатът получава отчисления от платформите, след това той отчислява на дистрибутора и на лейбъла, който е дал материала за дистрибуция и лейбълът трябва да отчисли на продуцента, който е взел на договор.

Водеща: Вие ли търсите артисти или вече сте на такъв етап, че оставяте артистите да ви потърсят вас?

Кирил Здравков: Не, ние сме на такъв етап, че действаме и избирателно. Сега, ако един млад артист дойде и ми каже: "Ще ми дистрибутираш ли нещата?", но аз ги чувам, че те не стават, че като продукт не са окей, аз знам, че на мен това ще ми коства 8 или 9 работни часа като екип, като човешки ресурс, да гледаме обложки, да гледаме метаданни, да оформяме след това рекламна кампания за този рилийз, за нещо, което не става - това е загубено време на моя екип. Тоест, опитваме се да бъдем и избирателни, защото не ни се налага да вземаме всичко, което идва при нас като предложения за съвместна работа.

Водеща: Да речем, че аз съм един млад изпълнител "BBG", Боряна Граматикова, изключително така добре измислено и да кажем, че аз съм направила страхотен, според мен хит, българското "Despacito", ще се слуша страшно много. Достатъчно ли е аз сама да го кача в YouTube? Или, ако дойда при теб, ти ме харесаш, кажеш: "Да, BBG, направила си наистина българското "Despacito!", моят шанс да добия популярността, която търся, чрез теб колко процента образно би се повишил?

Кирил Здравков: Тук става въпрос първо за технология – ако ти сама си качиш твоя мега хит в YouTube, той ще бъде мега хит и няма да си получиш дивидентите. За да можеш да обхванеш цялата мрежа ти трябва агрегат, който да направи така наречените "audio fingerprint"-и, да хване потребността на цялата мрежа и този поток пари да ги заведе след това към теб, който си притежателят на правата. Ти като ползвател на YouTube с AdSense акаунт, с директна сделка с YouTube, не може да го направиш, т.е. не може да обхванеш цялата мрежа. Да не говорим за Spotify, Deezer, Amazon Music, Apple Music, те не работят с единични артисти, а използват големи компании, които им дават голям поток от права и звукозаписи.

Водеща: Тоест, при всички положения с продуцентска компания съм много по-напред в играта?

Кирил Здравков: Продуцентската компания не е агрегат, продуцентската компания плаща за продукта. Този продуцент след това има нужда от агрегат, за да стигне на пазара ударно и навсякъде едновременно.

Водеща: Дигиталните платформи според теб по-безопасни ли са за авторите откъм плагиатства?

Кирил Здравков: Не. Плагиатството може да се случи когато сме седнали аз и ти на една чаша вино и ти казваш: "Уау, какво страхотно парче! Я да напиша сходно". А, това може да се случи и когато го слушаш в YouTube. Значи един човек, ако е решил да краде или да "взаимства“ музикални идеи, той може да го направи, когато чуе парчето по радиото, гледа го в YouTube или го чуе от твоя player вкъщи. Тук е мястото да апелирам към абсолютно всички хора, които творят музика: в момента, в който направят нещо, което смятат че е стойностно и ги представлява като творци, да го регистрират на свое име и съответно на името на своите колеги в поне едно дружество. Дали ще е МУЗИКАУТОР, GEMA, ASCAP или някое друго… Така могат да го защитят и да докажат как е възникнало това парче, ако се стигне до плагиатство.

Водеща: Сега с музикалните платформи и пиратството се промени. Защото едно време пиратството беше да отидеш на пазара, там има един човек с куфар, който продава едни касетки. Аз така на Бритни Спиърс още й дължа 4 лв., защото и аз съм си купувала такива.

Кирил Здравков: Значи пиратството се промени до толкова, че платформите станаха супер удобни, за да се занимава някой с глупости и да търси по торенти съдържанието, вместо да си плати да речем 9 лв. или 9 евро и има легален достъп до милиони тракове и артисти от цял свят. Така че аз, чисто като удобство, преди да вляза в Zamunda, за да крада нещо, по-скоро ще вляза в Spotify, за да си го слушам там легално. Моята позиция е, че човек трябва да уважава интелектуалната собственост. И от морална гледна точка не бих ползвал Zamunda или други пиратски сайтове. Пиратството определено се промени и в световен мащаб. RIAA, която защитава музикалните права, доста победи през годините е направила и е затваряла торент сайтове и т.н. Мисля, че тези неща постепенно се регламентират, но най-вече заради това, че платформите са супер удобни за легално ползване и удобството е факторът, който кара хората да ги ползват.

Водеща: Ти имаш много артисти, ясно е вече. Някога случвало ли ти се е да дойде някой при теб и да каже: "Чух си музиката нерегламентирано във Vratsa.net и виждам, че там се тегли за…

Кирил Здравков: Vratsa.net е торент?

Водеща: Измислен някакъв сайт от мен в момента.

Кирил Здравков: Да, да.

Водеща: В който виждам, че се трупат някакви пари или примерно дават възможността да ми свалят песента за ringtone, но аз съм твой артист. Ти в този случай какво правиш?

Кирил Здравков: Значи ако мой артист или мой клиент, нека така да кажем, продуцент, ако той каже: „Разни торенти, които не са официално регламентирани, не се обвързани с дружества, ползват моята песен.“, си има начин, по който да се информира "Финансова полиция", мисля, че се казва на български, която трябва да отиде, да намери сървъра на този торент, да им сложи една глоба и с това торентът приключва. Ние не сме тази институция, която ще го направя. Тоест, ние може да свалим определена песен или музика от дадена композиция също като publisher, от легалните сайтове, с които имаме договорености за съвместна работа. Не отвсякъде в мрежата.

Водеща: От всички дигитални платформи за разпространение на музика – Apple, Spotify, Amazon и сигурно има още много….

Кирил Здравков: Deezer най-много.

Водеща: Има още стотици, за които аз дори не подозирам, че съществуват. От всички ли по един и същи начин аз мога да събера монетарните си облаги? Всички ли работят по един и същи начин?

Кирил Здравков: Абсолютно да. Всички изплащат продуцентски права и авторски права. Тоест, ако ти си продуцент - платила си за звукозаписа и ти си написала и музиката и текста на парчето, имаш два дивидента, които трябва да получиш. През дистрибутора - продуцентските права, които обикновено са между 65% и 70% от това, което печели платформата и още едни 10% средно, отгоре върху тях, ако правилно си си оплела авторските права с дружество, publisher желателно, т.е. някой, който да гони нещата освен дружеството.

Водеща: Каква инициатива трябва да предприемат авторите и изпълнителите, за да монетизират правилно съдържанието си?

Кирил Здравков: Изпълнителите, които са и продуценти, не само изпълнители, защото изпълнителите нямат продуцентски права, само изпълнителски, а по принцип продуцентът е този, който има право да разпространи звукозаписа. Точка едно – продуцентът трябва да попадне на професионален агрегат, да му даде звукозаписа и добре да го опише като метаданни. Това ще рече: изпълнител, аранжор, композитор, текстописец, как се казва парчето, професионална обложка. Оттам насетне, агрегатът го прави достъпен на пазара. Авторите, които трябва да си вземат дивидентите от авторски права за ползваемостта на звукозаписа, трябва да са го регистрирали поне в едно дружество, защото иначе няма как да се затвори веригата. Така да са го регистрирали, както след това продуцентът ще подаде метаданните за дистрибуция, за да стигне това нещо до платформите и по този начин се затваря т.нар. информационна верига между метаданни. Защото, ако ти си кръстиш парчето "Аз те обичам", а то фигурира в дружеството: "Аз много, много те обичам", няма как да се хванат след това отчисленията, които платформите плащат за твоята песен към дружествата.

Водеща: Ама стават ли такива грешки? Това ми звучи изключително нелепо.

Кирил Здравков: Стават, да.

Водеща: Да го допуснеш като грешка.

Кирил Здравков: Това го допускат хората, които качват към агрегата, съответно съдържанието, като го описват погрешно или неточно. Същото е с описанието на композиторите. Например - "Иван Георгиев - композитор". Пишат в метаданните: "И. Георгиев". Тогава може да е Ивайло Георгиев, може да е Иван Георгиев, може да е Игнат Георгиев.

Водеща: И това поправимо ли е?

Кирил Здравков: Това е поправимо дотолкова, доколкото един publisher би се намесил и знае, че тази песен е с композитор Иван Георгиев, с този и този ISRC код, т.е. така звучи парчето и заяви към платформите: „Това парче е на този човек, съответно изплатете правата на този publisher и на това дружество.“. Тук е моментът да кажа, че publisher и дружество те са в един екип. Защото publisher-а не може да събере абсолютно всичко от интернет. Международното законодателство казва, че publisher-ът може да събере от 30% до 50% от публичните права и до 100% от механичните права. Тоест, има един дял права, около 50% за публично изпълнение, които publisher-ът не може по законодателство да събере от цял свят и те трябва да стигнат в дружеството и да бъдат изплатени от дружеството на композитора, където той е член. И ако тука няма уеднаквена база данни информация се получава т.нар. "black box", т.е. неидентифицирани приходи, които след това трудно се разпределят на техните правоносители.

Водеща: С какво дигиталното разпространение на музика помогна всъщност на независимите артисти?

Кирил Здравков: По-лесен достъп до световния пазар, където да изложат продуктите си. Монополът на основните играчи, който съществуваше вече е разбит. Защото има достатъчно много дигитални агрегати, които работят с начинаещи артисти, средно големи артисти, самопродуциращи се артисти. Тоест, аз като артист, ако записвам, не трябва да се моля на Universal Music да ме поеме в каталога си, за да стигна до Spotify, Deezer, Apple Music, Amazon Music. Отварянето на пазара и достъпа до него за всеки, който има талант и възможност да запише една песен, това се промени.

Видеопоредицата МУЗИКА НА-ПРАВО II се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.