МУЗИКАлно наследство: Асен Разцветников

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката 

Снимка: Портретна снимка на Асен Разцветников с автограф, Държавна агенция „Архиви“

Асен Петков Коларов е роден на 2 ноември 1897 г. във великотърновското село Драганово. Българският поет, писател и преводач остава в ярка следва в българската култура под псевдонима Асен Разцветников, измислен от учителката Райна Савова.

Асен Разцветников от малък е закърмен с любов към народните песни и приказки, които майка му често е пеела и разказвала. Започва да пише стихове още като ученик, за пръв път печата през 1917 г. в сп. „Българан“ – стихотворението „Непознатата“ (Спомени от школата) с псевдонима Anrie. През 1924 г. издава и първата си стихосбирка „Жертвени клади“. Причисляван е към така наречения кръг на автори на „септемврийска литература“, отразяваща Септемврийското въстание от 1923 г., организирано от Българската комунистическа партия, в което на територията на страната са убити около 5000 души. Към този кръг принадлежат Гео Милев, Никола Фурнаджиев, Георги Цанев и Ангел Каралийчев, които създават ярки произведения по темата. Въпреки че завършва „Право“ в Софийския университет, от 1934 г. се отдава изцяло на литературна дейност. След 9 септември 1944 г. работи в Института за художествени преводи към Министерството на информацията.

След едно литературно четене в Софийския университет по повод 10 години от смъртта на Пейо Яворов е обвинен от съпартийците си от БКП в „общоделство“ с буржоазията. Асен Разцветников се дистанцира, прекратява сътрудничеството си в сп. „Нов път“ и започва да сътрудничи на списанието на Владимир Василев „Златорог“. Самият той разказва, че никога не се е издържал от държавна работа, а само и единствено от перото си. 

Асен Разцветников е изключително продуктивен, огромно е творчеството му, насочено специално към детската аудитория – едва ли има българи, който не е чувал песничката за „Тръгнал кос, гол и бос“. Асен Разцветников е автор на приказки, гатанки, стихотворения и песнички за деца. Негови са книгите „Юнак Гого“ (1931 г.), „От нищо – нещо. Весели приказки и гатанки“ (1932 г.), „Деветият Брат” (1934 г.), „Хороводец Патаран” (1936), „Мързелан и Мързеланка” (1934 г.), „Познай що е? 100 нови гатанки“ (1948 г.), „Сговорна дружина“ (1950 г.) и др.

Години след кончината му става известен фактът, че именно Асен Разцветников е автор и на едни от най-популярните и обичани градски шлагери – „Тумбалалайка“, „Аз си имам две съседки”, „Аз искам да те забравя“, „Сънувах те до мене“, „Дете на моите години“, „Недей тъгува за мойта изневяра“, „Не чакай ме, не ще се върна там“. Авторството му на текстовете им открива и доказва академик Николай Кауфман, който през 2003 г. издава „1500 български градски песни” и включва 33 негови произведения в том 2.

Асен Разцветников е един от най-добрите преводачи в българската литература: „Херман и Доротея” (1929 г., 3 изд.) от Й. В. Гьоте, „Тартюф” (1937 г., 19 изд.) от Молиер, откъси от „Илиада” (1933 г., 12 изд.) от Омир, приказките на Братя Грим. Превежда от старогръцки, немски, испански, френски, руски език, същевременно ползва всички славянски езици.

Асен Разцветников умира на 30.07.1951 г. в Москва, на 53-годишна възраст.

Тръгнал кос, гол и бос

Тръгнал кос
с дълъг нос
през гората гол и бос.
Тупнал с крак –
так-так-так,
като същ юнак.

Ходил, ходил, па се спрял,
три коли мухи изял,
тупнал с крак,
тръгнал пак –
бре-бре, че юнак!

Аз си имам две съседки

Аз си имам две съседки, две съседки, две кокетки – 
чернооката е Гинка, а пък русата Калинка,
чернооката е Гинка, а пък русата Калинка. 

Сутрин тичам аз по Гинка, а вечер бягам по Калинка, 
цял ден сядка ме не хваща, нощем Бог ми сън не праща, 
цял ден сядка ме не хваща, нощем Бог ми сън не праща. 

С тия мои две съседки си обърках всички сметки, 
ходя смаян и не зная де ще му излезе края,
ходя смаян и не зная де ще му излезе края...