МУЗИКАлно наследство: Дамян Дамянов

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Дамян Дамянов е роден на 18 януари 1935 г. в град Сливен. Един от най-големите лирици в българската поезия, талантлив автор, чийто произведения оставят трайна следа и в музиката.

Дамян Дамянов е роден със заболяване, което го приковава в инвалиден стол за цял живот и уврежда говора му. Въпреки това, той успешно завършва гимназия в родния си град, а по-късно, с помощта на баща си Петър, който го придружава на лекции и изпити се дипломира в специалността „Българска филология“ в Софийския университет.

От малък талантът му е виден, за пръв път публикува свое стихотворение във в. „Сливенско дело“ още на 14 годишна възраст. По-късно творбите му се появяват и в централния литературен печат.

Още със завършването си започва да сътрудничи на в. „Народна младеж“ като литературен консултант, става и редактор на списание „Пламък“. През 1963 г. на руски език излиза книгата му „Пусть окно распахнется“ в превод на М. Кудинов. Отделни творби на поета са публикувани в литературни издания на руски, беларуски, украински, унгарски.

“Аз съм свидетелят, че животът му не беше лесен, но колкото огромна беше болката, която съдбата му беше подарила, толкова и дарбата, която му беше дадена. Той правеше стихотворения от всяко нещо покрай него.“, казва съпругата му Надежда Захариева в интервю за БНР.

Определян е като майстор на любовната поезия, неговите искрени стихове се посрещат с огромна наслада от публиката. Артисти рецитатори правят рецитали с патриотични и любовни стихове на Дамян Дамянов, като обикалят страната, придружавани от поета. Много от тях се превръщат в песни.

За Лили Иванова Дамян Дамянов в едно свое интервю казва, че тя е "човекът, който с гласа си е занесъл мойте стихове във всеки български дом".

“Времена, приятелства минават. Пътища се срещат и делят. Но добре, че песните остават! Че какво без песен е светът.“  Това четиристишие е  върху корицата на книга със заглавие “Свири, свири, щурче”, в която през 1995 г. Дамян Дамянов събира 32 от своите песни, изпълнени от Лили Иванов. Голяма част от тях са по музика на Тончо Русев. “Амазонка”, “Люлка”, “Аугуста”, “На сбогуване”, “Наше лято”, “Предупреждение”, “У дома”, “Щурче”, “Последното листо”, “Любовта е живот”, “Интимно”, „Спектакъл”, „Хазарт”, “Къде изчезна добротата”, “Покруса” и “И пак тръгни” са само част от тях.

След демократичните промени, отношението към поета, който се самоопределя като комунист, го кара да се чувства мразен, низвергнат и забравен. Няколко пъти чупят стъклата на жилището му, семейството му започва да изпитва затруднения относно прехраната си. Съпругата му, също много талантлива поетеса, Надежда Захариева, е принудена да продава книги.

Дамян Дамянов е притежавал сложна, ранима душевност и трудно е понасял недружелюбието, завистта, нескритото съчувствие или фалшивото великодушие, често изпадал в отчаяние. С подкрепата на съпругата му и децата му успява да превъзмогва житейските тегоби и да продължава да твори.

„Ще си умра с отворени очи…

Затуй ли пропилях живот до тука –

да видя как събратът ми клечи

и рови за коматче хляб в боклука…“

Дамян Дамянов е удостоен със званието Народен деятел на културата, лауреат е на Димитровска награда, а през 1998 г. получава наградата „Иван Вазов“ за цялостно литературно творчество.

Творчеството му е публикувано в 32 стихосбирки, автор е на романите „Таванът. Почти роман“/1983 г./ и „Хвърчилото се връща. Разкази за едно детство“ /1978г./ , есета, хроники, бележки.

Дамян Дамянов умира на 6 юни 1999 г. в София след боледуване, на 64 годишна възраст.

Николай Хайтов пише за него: “ България загуби един от най-четените и обичани свои поети. Той е най-големият страдалец сред съвременните български поети, който въпреки невероятно тежкото си състояние успя да запази достойнството си и творческата си репутация. Като поет ще заеме видно място в българската литературна история “.

Към себе си /стихосбирка „Още съм жив“ , Дамян Дамянов/

Когато си на дъното на пъкъла,

когато си най-тъжен, най-злочест,

от парещите въглени на мъката

си направи сам стълба и излез

Когато от безпътица премазан си

и си зазидан в четири стени,

от всички свои пътища прерязани

нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти

и притъмнява в тези две очи

сам слънце си създай и от лъчите му

с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,

на кръст разпъва нашите души.

Загубил всичко, не загубвай себе си -

единствено така ще го решиш!