МУЗИКАлно наследство: Дико Илиев

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка: Дико Илиев, Къща-музей „Дико Илиев“ www.dikoiliev.com

Дико Илиев е роден на 15 февруари 1898 г. в с. Карлуково, Луковитска околия. Български самоук талантлив композитор, музикант и диригент, създател на жанра „хорà за духови оркестри“.

Дико Илиев завършва четвърто отделение в родното си село, а на 13-годишна възраст (1911 година) постъпва като музикантски ученик в духовия оркестър на 16-и пехотен ловчански полк в Орхание (днес гр. Ботевград). Започва да се учи на тромбон, тъй като местата за любимия му инструмент – флигорна, са заети. Скоро показва умение и талант и е включен в състава на оркестъра. Известен е случаят, когато пише върху черната дъска ноти на своята първа творческа мелодия, а диригентът на оркестъра строго пита кой е написал нотите и дали ако се изтрият, може да ги напише отново. Дико Илиев си признава, изтрива написаното и повторно нанася нотите на петолинието. Заедно с полка участва в Балканските войни и в Първата световна война, а през 1917 г. пише на Серетския фронт първото си авторско хоро – „Искърско хоро“, без всякаква професионална подготовка като композитор.

През 1919 г. се явява на изпити във Военното училище в София и влиза в състава на училищния оркестър, а на следващата година се жени и се завръща заедно със съпругата си Анастасия в родния си край. До 1930 г. живее в с. Букьовци (днес гр. Мизия) и се занимава основно със земеделие. Свири с флигорна на сватби, кръщенета, панаири и сборове и именно това е периодът, когато популяризира духовата музика сред населението. Създава и ръководи духови оркестри в Букьовци – 1928 г. (Мизия), Селановци и Комарево. Композира хората „Букьовско”, „Еленино”, „Грънчарско”, „Веселият Иванчо”.

През 1931 г. в Оряхово се създава военен духов оркестър, където Дико Илиев свири баритоновите партии. Предстои най-плодотворният му период, а за израстването му като музикант и композитор му помага ръководителят на оркестъра и чех по произход – подпоручик Александър Вейнер. Дико Илиев създава хората „Зиг-заг”, „Селски въздишки”, „Майски цветя”, китката „Оряховска идилия”, „Наша гордост“, „Дайчово хоро”, „Селски празник”, „Лудо-младо” и „Веселите близнаци”, еленините „Край чешмата” и „Буйна младост”, пайдушкото „Народна душа”, както и „Добруджанско право хоро”. Хорото „Александрийка” е посветено на първата му дъщеря Александрийка, когато умира едва 14-годишна.

През 1937 г. Дико Илиев работи в оркестъра на 36-и пехотен козлодуйски полк в Оряхово. Тогава написва и най-популярното си „Дунавско хоро“, което се определя като хороводен химн на България. 

По време на Втората световна война Дико Илиев отново е на фронта и пише музикалната композиция „Народно ехо”. След края на войната основава Оряховското професионално околийско дружество на музикантите и организира 19 професионални музикантски групи. През 1948 г. е удостоен с офицерско звание и е назначен за диригент на полковия оркестър. Създава марша „Сливенци при Драва”, с който дълги години Радио София открива своята програма. До пенсионирането му през 1958 г. създава детски музикални школи в Оряхово и Мизия, а след разформироване на полка е диригент на основания през 1957 г. Оряховски духов оркестър към читалището.

Въпреки популярността си сред хората, едва в края на живота на музиканта държавата му отдава заслуженото. Той получава званията „Заслужил деятел на културата“, „Герой на социалистическия труд“ и малка пенсия за приноса си в развитието на българската музикална култура. Благодарение на намесата на проф. Николай Кауфман, който разказва на Тодор Живков, че „Дунавското хоро“ всъщност е написано от Дико Илиев, композиторът е приет за член на Съюза на българските композитори. Преди това номинацията му е отхвърлена заради липса на академично образование.

Дико Илиев композира 56 народни хора, 16 марша, 7 китки, рапсодията „Танц на жетварките”, градски шлагери и др., като всички те се изпълняват от духови оркестри. Творбите му години наред са считани за част от фолклора, звучат в националния ни ефир, съпровождат обществени събития и лични празненства, но името на автора им десетилетия остава неизвестно. Самороден талант и уникално явление в българската култура, неговото музикално наследство се радва на народната любов и признателност, а композиторът приемал това като най-голямата творческа награда.

„Музиката на Дико Илиев е оригинална и неповторима. Тя звучи и ще звучи, докато има Българско. Нея никой не я е налагал. Народът сам я е понесъл в сърцето си, защото вече не може без нея“, казва за него Филип Кутев. (Архив на БНР)

През 2016 г. с указ на президента на Дико Илиев е именуван „Илиев ледник“ на остров Александър в Антарктика. В Монтана се провеждат Международните празници на духовите оркестри „Дико Илиев“, а в Оряхово ежегодно през месец август се провеждат Панаирните дни, които в програмата си включват изпълнения на духови оркестри и творби на Дико Илиев. През 2014 г. композиторът посмъртно е удостоен със званието „Почетен гражданин на Община Луковит“.

Дико Илиев умира на 30 ноември 1984 г., на 86-годишна възраст в град Монтана.

В текста са използвани материали от архива на БНР и Къща-музей „Дико Илиев“.