МУЗИКАлно наследство: Енио Мориконе

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката 

Снимка: Ennio Morricone – Estadio Bicentenario de la Florida 2013, by Gonzalo Tello, CC BY 2.0 DEED, https://www.flickr.com/photos/canchageneral/11068536643/

Енио Мориконе е роден на 10 ноември 1928 г. в Рим. Един от най-известните филмови композитори, написал музиката за над 570 филма, „Маестрото” става популярен с музиката си към така наречените спагети-уестърни (филми за „Дивия запад“, снимани в Европа през 60-те и 70-те години на ХХ век с участието на холивудски актьори в главните роли и най-често продуцирани от италианци).

Бащата на Енио Мориконе е джаз тромпетист и под негово влияние композиторът изучава тромпет, композиция, хорова музика и хорово дирижиране в Консерваторията на Национална академия „Санта Чечилия”. От там датира и познанството му със Серджо Леоне, който го моли да напише музиката за Per Un Pugno di Dollari („За шепа долари”). 

Заедно правят и останалите два филма от поредицата „Дивия запад“ – Per qualche dollaro in più („За няколко долара повече”) и Il buono, il brutto, il cattivo („Добрият, лошият и злият”). Една от ключовите роли и в трите филма изпълнява Клинт Истууд.

Мориконе включва изстрели, сицилиански традиционни инструменти, тромпети, тропот, цвилене на коне, скърцане на спирачки в своите творби. Сред най-големите му въведения е използването на човешки глас и природни звуци.

Куентин Тарантино нарича филма „Добрият, лошият и злият” най-добре режисирания филм за всички времена, а музиката на Енио Мориконе достига неугасваща и до днес световна слава. През по-голямата част от кариерата си, рок групата Металика открива концертите си с прожектиране на сцени от заключителната част на филма под звуците на „The Ecstasy Of Gold”. 

Първите си саундтраци за филми Енио Мориконе подписва с псевдонимите си Дан Савио или Лео Николс заради изискването „всичко да звучи американско”. Докъм 70-годишната си възраст е смятал труда си в киното за „второ качество” спрямо „абсолютната” класическа музика. „Професионалистът”, „Малена”, „Мисията”, „Недосегаемите”, „Омразната осморка” са само част от заглавията, чиято музика е сътворена от гения Мориконе. Негова е и музиката към сериала La Piovrа („Октопод”). 

Мориконе кара винаги съпругата Мария Травия, за която се жени през 1956 г., да слуша първа композираната от него музика. „В миналото често режисьорите са ме минавали – от всичките музикални мотиви и теми, които им предлагах, те избираха най-лошите. Затова реших, че първо жена ми , която няма технически познания по музика, ще ги чува така, както прави и публиката. Тя е много строга”, признава авторът в интервю пред италианска медиа. Именно на нея той посвещава както първата си награда „Оскар”, която получава през 2007 г. за цялостно творчество, така и втората статуетка, която Филмовата академия му присъжда през 2016 г. за саундтрака на „Омразната осморка” на Куентин Тарантино.

Въпреки световната си слава композиторът не научава английски и твори само в родния си град Рим. Никога не използва компютърна техника в работата си, композира единствено на пиано. Посещава САЩ за първи път през 2007 г., когато прави турне из Америка с представяне на филмова музика, а концертите дирижира сам.

Енио Мориконе е носител на множество награди – „Златен Лъв” и „Оскар” за цялостно творчество, „Оскар” за най-добра оригинална музика, десет „Nastri D’argento”, шест награди „БАФТА”, пет номинации за „Оскар”, десет „David Di Donatello”, единадесет „Сребърна лента”, три награди „Златен глобус”, три награди Grammy и две награди от Европейския филмов фестивал.

През 2008 година чилийският президент Мишел Бачелет му връчва Ордена „Пабло Неруда” за заслуги към изкуството и културата. През 2009 г. френският президент Никола Саркози подписва указ, удостояващ Енио Мориконе с ранга „Рицар на Ордена на Легиона на Честта”. Носител е и на ордена „За заслуги пред Италианската република”. Получава наградата „Critica discografica” за музиката от филма „Il Prato”. Отличен е и с музикалната награда „Полар”.

През декември 2013 г. Мориконе дирижира концерт и в софийската зала „Арена Армеец” и е удостоен с титлата „почетен доктор” на Нов български университет.

Енио Мориконе умира на 6 юли 2020 г. в Рим на 91-годишна възраст. Погребан е в тесен семеен кръг, като оставя собственоръчно написан некролог, разпратен до медиите: „Аз, Енио Мориконе, починах. Обявявам го на всички приятели, които винаги са били близки до мен, и на онези, които са малко по-далечни; сбогувам се с тях с голяма обич.”