МУЗИКАлно наследство: Фреди Меркюри

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка: Wikimedia Commons, Freddie Mercury in New Haven, CT at a WPLR Show, Carl Lender

Фреди Меркюри, с рождено име Фарук Булсара, е роден в Занзибар, сега Танзания на 5 септември 1946 г. Фреди Меркюри е един от най-известните рок музиканти в света, композитор, продуцент, водещ вокалист и съосновател на групата „Queen“.

Част от детството си прекарва в Индия, на 7 годишна възраст започва да взима уроци по пиано, на 12 годишна възраст сформира училищна банда и се прекръства от Фарук на Фреди (по паспорт Фредерик). Фреди Меркюри страда от подигравките на съучениците си относно външния си вид. По-късно има желание да промени легендарната си неправилна захапка, но изключително много се страхува да не развали вокалните си способности и се отказва от подобна операция.

Когато семейството му се мести  в Лондон, Меркюри завършва графика и дизайн в Ийлинг арт колеж. Състудент го запознава с музикантите от малкоизвестната група „Smile“ – Брайън Мей и Роджър Тейлър, с които по-късно основават група „Queen“. Към тях се присъединява и Джон Дийкън, като в този състав групата твори и концертира до смъртта на Меркюри.

Именно Фреди Меркюри е този, който предлага името на групата.  „Queen“ е жаргонен израз по това време за хомосексуалист в Англия. Останалите членове на групата приемат. Освен това, като дипломиран дизайнер, Фреди поема ангажимента да се погрижи за логото. Създава популярната хералдика с голямото Q, около което стоят зодиакалните знаци на четиримата – двата лъва (Роджър и Джон), ракът (Брайън) и двете феи (Фреди, който е Дева). Негови са и сценичните костюми на „Queen“ от ранните им години.

Преди да стигне върха с „Queen“ той работи различни неща – от служител в кетъринга на летище „Heathrow“ до работник в склад, където се занимава с тежък физически труд, вдигайки и нареждайки щайги и кашони. По-късно държи сергия в Кенсингтън, на която продава дрехи втора ръка и някои дизайнерски джунджурии, които сам изработва. Там Браян Мей го запознава с Мери Остин, а след 6 месеца срамежливият Фреди я кани на среща и заживяват заедно. Мери Остин остава неразделна част от живота му от момента, в който се срещат до смъртта му през 1992г. Фреди Меркюри ѝ завещава повечето си пари, къщата си и приходите му от звукозаписите на групата. Посвещава й няколко песни и я нарича „любовта на живота ми“. Много е вероятно песента „Love of My Life” да е посветена именно на Мери Остин.
 

Фреди Меркюри е известен и с големите си гласови възможности. По принцип е баритон, но когато пее, е тенор. Установено е, че е пеел в почти същия стил като майсторите на туванското гърлено пеене – при него вибрират не само гласните, но и вентрикуларните гънки. Фреди Меркюри се отличава с необичайно неравно и бързо вибрато. Гласните му струни се движат по-бързо от тези на другите хора. Докато едно вибрато се колебае между 5,4 Hz и 6,9 Hz, акапелните записи на Меркюри са със скорост от 7 Hz, достигайки границите на вокален тремор. Монсерат Кабайе, която е с Фреди в дуета „Барселона”, казва: „Разликата между него и почти всички други рок звезди е, че той знае какво да прави с гласа си, как да го постави. Меркюри страдаше от необикновени гласови възможности.”

Фреди Меркюри е автор на множество хитове , сред които „Killer Queen“, „Bohemian Rhapsody“, „Somebody to Love“, „We Are the Champions“, „Don't Stop Me Now“ and „Crazy Little Thing Called Love“. Най-забележителният аспект от писането на песни включва широката гама от жанрове, които той използва, включително прогресив рок, хеви метъл, госпъл, диско и други. Например „Bohemian Rhapsody“ е нециклична по структура песен, състои се от три основни части - баладна, завършваща с китарно соло, преминаване към опера и накрая тежък рок.

Макар да става известен колкото с експресивното си, толкова и с възмутителното си поведение на обществени места, Меркюри е изключително затворен човек. На фона на славата си в световен мащаб той дава сравнително малко интервюта и в тях не споменава почти нищо за възпитанието и детството си или за хомосексуалността си.

Фреди Меркюри до последно крие и заболяването си. Видеото към „These Are the Days of Our Lives“,  заснето през май 1991 – 6 месеца преди смъртта му,  са едни от последните кадри на Фреди Меркюри, в които вече видимо е много болен.

Фреди Меркюри умира от пневмония и усложнения, предизвикани от СПИН на 24 ноември 1991 година на 45 години в Лондон. Смъртта му идва едва ден, след като прави обществено признание, че страда от автоимунното заболяване.

През 1992 г. Меркюри получава посмъртно британската награда за изключителен принос към британската музика, а на стадион Уембли в Лондон се провежда почетен концерт. Концертът е включен в книгата на Гинес като „Най-големият бенефисен концерт за рок звезда“. На стадиона има 72 000 зрители (които са изкупили билетите за 3 часа), концертът се предава от телевизиите в 76 страни и е гледан от над 1 милиард души, включително и в България. Събрани са над 20 млн. лири, дарени за благотворителност към СПИН фондации.

Фреди Меркюри е въведен в Залата на славата на рокендрола през 2001 г., в Залата на славата за автори на песни през 2003 г. и във Великобританската музикална зала на славата през 2004 г. През 2002 г. е поставен под номер 58 в анкетата на Би Би Си на 100-те най - велики британци. Фреди Меркюри е избран за най-добър певец на всички времена в анкета от 2005 г., организирана от Blender и MTV2; 18-и в списъка на Rolling Stone за 100 - те най-велики певци на всички времена и описан от AllMusic като „един от най-великите рок изпълнители“.

Истинска стихия на сцената, считан е за един от най-влиятелните рок музиканти, превърнал се  в легенда. Фреди Меркюри предизвиква истинска революция в света на музиката, а ексцентричният му начин на живот и до днес буди противоречиви мнения.

„Няма да бъда просто звезда, а ще се превърна в легенда. Дори и да нямам пукнато пени, ще ходя като персийски принц и никой няма да може да ме спре“.

Фреди Меркюри“