МУЗИКАлно наследство: Илинден
Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката
Снимка: Икона от 1860 година на Св. Пророк Илия, храм „Свети Никола“ в град Самоков. В църквата са погребани Захари Зограф, Захари Хаджигюров- участник в църковно-народната борба, Паисий Хилендарски.
На 20 юли Българското православие отбелязва големия християнски празник, посветен на старозаветния пророк Илия. В народното поверие се почита Свети Илия Гръмовник, тъй като е смятан за повелител на мълниите и гръмотевичните бури, господар на летните небесни стихии и градушките. Илинден по традиция се смята за граничен между лятото и есента, а на този ден Свети Илия намята кожуха си и отива да види зимата. Когато е облачно, Свети Илия се разхожда по небето със златна колесница и търси да убие ламята, която отива да пасе житата. Съществува и поверие, че на този ден не бива да се влиза в морето, тъй като то взима най-много жертви. На Илинден се правят курбани и молебени за дъжд, а в отделни региони в България в деня срещу празника се извършва и обредното гонене на змей – символ на сушата.
В народните представи Свети Илия държи ключове от небесата, с които отключва дъжда:
„...Паднали му се летни гърмотевици,
Паднали му се летни трескавици,
Да си лети под синьото небо,
Да си лети с тъмните облаци,
Да събира мъгли и облаци,
Да заключва в Черното море,
Да заключва, още да отключва,
Да си дава роса и дъждове...”
На 20 юли 1903 година, също на Илинден, в Битолския окръг в Македония и по-късно - на 6 август 1903 година в Одринско, срещу празника Преображение Господне, избухва Илинденско-Преображенското въстание. Венецът в националноосвободителната борба на македонските и тракийските българи е потушен безмилостно. Този акт на действие получава широк световен отзвук, а хиляди българи от засегнатите райони бягат в Княжество България. Над 26 000 въстаници водят в Македония и Тракия 289 сражения срещу 350 000 султанска войска. Изгорени са над 200 села и градове, 6000 души са убити, от които 5000 - цивилно население.
Песните, останали в историческата ни памет са своеобразен летопис на кървавото лято на 1903 г. Всяка една от тях е отражение на случка или събитие, а Илинденско-Преображенското въстание е най-възпяваното в нашия фолклор. Повече от 120 години след трагичните събития песните ни рисуват трепета и духа на революционерите- мечтатели за български идеал. Остава жива паметта за Миле Попйорданов - „Болен ми лежи Миле Попйорданов“, Мамин Колю - Никола (Кольо) Коев Николов - „ Абре Колю, Мамин Колю“, войводата Питу Гули и битката на Мечкин камен край паланка Крушево, която е най-голямото и най-кръвопролитното сражение на Илинденско-Преображенското въстание- „Море пиле, славей пиле“, Борис Сарафов, Даме Груев, Тане Николов, Гоце Делчев, Христо Чернопеев, Донка Ушлинова и много други. От този период са и песните: „Пушка пукна на Илинден“, „Ясен месец веч изгрява“, „Андон иде от конака“, „Убийството на Дельче“ и още много други музикални произведения, запазени и предавани от уста на уста до наши дни.
Илинденско-Преображенското въстание е естественото продължение на опитите за политическо и духовно освобождение и обединение на българския народ. Аугуст фон Крал, австро-унгарски консул в Битоля споделя възгледите си за избухването на възстанието:
„Настана това, което няколко дни ставаше все по-вероятно: българското въстание започва. Тук въстанието е почти общо, то обхваща почти цялата славянска част на вилаета….В тия области живеят над 250 000 българи, по-голямата част, от които симпатизират на революцията и я подкрепят открито или тайно.“ /Из „Илинденско-Преображенско въстание 1903: Хронологи“, София, 1983, с. 93/
В този период се появява и бунтовническият марш „Ясен месец“ /1904 г./, който по-късно е възприет като химн на Странджа планина. Песента е написана от Яни Попов и е изпята за първи път от народния изпълнител Сава Попсавов.
Ясен месец веч изгрява
над зелената гора.
в цяла Странджа роб запява
песен нова юнашка.
През потоци, реки, бърда,
нещо пълзи, застава
дал’ е Юда самодива,
или луда гидия?
Не е Юда самодива,
нито върла гидия,
най - е чета от юнаци,
плашило за читаци.
Бързат, бързат да пристигнат
преди петли в Сърмашик,
да ги никой не угади
и ги подло предаде.
Пушка пукна, ек отекна
знак се даде за борба.
Бомби трещат, куршум пищи –
цяла Странджа веч ечи.
Но шпионско око мръсно
откъде ги съзряло-
тоз час тръгва и отива
на враг чета предава.
Денят мина мирно, тихо,
дойде нощта ужасна-
аскер селото загради
и четата заварди…
Съмна веч над селото,
изток пламна във зора,
пушка пукна, ек отекна,
знак се даде за борба.
Юнаците са сал петима,
един срещу стотина…
Бомби трещат, куршум пищи –
цяла Странджа веч ечи,
тиранинът е уплашен
от геройската борба.
Няма вече плахи роби,
има горди юнаци.
Гръм куршуми, гръм отново!
Скъпа кръв порой тече,
падат Пано, Равашола,
мрат народни синове.
О, Сърмашик, село славно
от юнашката борба!
О,Сърмашик, знаме ново
на тракийска свобода!
В текста са използвани материали от Държавна агенция „Архиви“