МУЗИКАлно наследство: Коледари – ко̀ладници

Снимка: Коледарска група, с. Първенец, Пловдивско, станеник Йордан Терзиев, автор на снимката: Йордан Терзиев

Коледуването е зимен обичай, в който група мъже – коледари, обикалят домовете на хората и пеят обредни песни, за да прогонят злите духове и да наричат за здраве през новата година.

Тази българска фолклорна традиция, която е неотменима част от коледните празници, представлява първият обред от ергенските обичаи по време на т.нар. „Мръсни дни“. Те са част българския народен календар и са възприемани като опасно време, в което злите духове действат с повишена активност на земята. Обикновено това са дните от Рождество Христово до Йордановден. На някои места се вярва, че през „Мръсните дни“ на земята идват и душите на мъртвите.

Подготовката за коледуването започва на Игнажден (20 декември). На този ден се създава коледарската група, в която участват предимно младежи-ергени – ко̀ладници. Те разучават песните и избират станеник (водач), който според обичая е по-възрастен и женен. Символиката на водача е, че се явява посредник между мъртвите и живите, между старата и новата година.

От полунощ до изгрев слънце на Коледа коледарите пеят пред домовете на хората, а водачът им стои най-отпред и ги наставлява. Вярва се, че това е времето, в което се появяват вампири, таласъми, караконджули и други, а само коледарите със своите песни имат способността да ги прогонят. В много от тях се пее как момците идват от далечен път, вървят в посока от запад на изток, от срещите си с мъртвите черпят сили, с които прогонват злите същества и с които предопределят бъдещото плодородие.

Обредът започва с трапезата на Бъдни вечер, когато около огъня се събира цялото семейство в очакване на коледарите. Именно около него те пеят песните си и наричат за добро, радост и късмет и очакват изреченото да се сбъдне. Бъдникът (ствол от дъбово, брястово или крушево дърво, което трябва да се постави в огнището да гори през нощта на тържествената трапеза на Бъдни вечер), както и огънят са магически. На някои места, когато той почне да догаря, извеждат мъжката челяд навън и около огнището остават само невестите, за да се раждат все женски животни от стоката.

Мъжете от коледарската група са облечени празнично, с ямурлуци, закичени са с китки и калпаци, с наниз пуканки и китки, а в ръце носят геги. Най-малките от тях се движат пред групата и известяват стопаните за тяхното пристигане. След като изпеят коледните песни, водачът, който държи в ръце подарения кравай, изрича коледарска благословия. Стопаните също отвръщат с добри пожелания, а т.н. трохобер от групата събира даровете – пари, брашно, мед, вино и други.

Традицията повелява коледарската обиколка да започне винаги в източна посока и най-напред от дома на първенците – чорбаджиите, кмета, даскала или попа. Домакинът посреща коледарите с вит-превит кравай и забодена в него пара.

Първата песен, която изпълняват коледарите е за най-възрастния човек от къщата, а след това пеят за останалите членове на семейството. Темите на песните са за късмет, щастие, здраве, любов за младите. Има песни за всяка възраст, семейно и социално положение.

Плодородието, здравето, задомяването също присъстват в тях. За край задължително се явява така наречената слава или молитва, произнесена от водача на групата, докато гледа на изток и домакинята му донася празничния кравай. На някои места момите за женене приготвят, освен обикновения, специален – писан кравай, на който пишат името на любимия си. Тези краваи се изкупуват после от младежите, влюбени в девойката. Домакинята дава и жито, което коледарите трябва да поръсят из къщата, за да се народи реколта.

Коледуването завършва, когато настъпи денят и с общо угощение, на което се канят и други мъже, у които са коледували. Останалите след това продукти се продават, а парите се дават на бедните или на църквата, училището и други.

Изпълнението на коледните песни е словесна магия и поради обредна ѝ същност е забранено да се пеят коледни песни извън самото коледуване.

В текста са използвани материали от „Българска митология. Енциклопедичен речник“. Състав. Анани Стойнев. С., 1994 г.

Стани нине, господине

Стани нине, господине,
че ти идем добри гости.
Добри гости коледари,
тръгнали сме чак от снощи 
в тези дълги, тъмни нощи.
Да ви търсим кой къде сте,
да ви носим добри вести –
колко билки по земята,
толкоз здраве в тази къща.
Стани, нине, господине,
стани, посрещни ни,
че ти идат добри гости, 
добри гости, коледари.
Ний оттука, Господ тука. 
Стани, нине, господине.
Тебе пеем, Бога словим,
Стани, нине господине.
Колко звезди в ясно небе,
Толко здраве в тази къща.

Домакини отворете, добри гости посрещнете!
Добри гости сме ви дошли, добри гости коледари!
Носиме ви много здраве, дарете ни с много дари!
Ний ви носим и блага вест:
Светъл празник е настанал – Коледа е днес!