МУЗИКАлно наследство: Николо Паганини

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка: Николо Паганини, портрет от Andrea Cefaly  (1827–1907), Bridgeman Art Library, Wikimedia Commons

Николо Паганини е роден на 27 октомври 1782 г. в град Генуа, Италия. На улица „Черната котка” в стария квартал на Генуа е запазена къща под номер 38. Там има мемориална дъска с надпис: „Висока чест се падна на това скромно жилище: тук на 27 октомври 1782 г. се роди Николо Паганини – ненадминат майстор на божественото изкуство на звуците”.

Николо Паганини е сред най-известните цигулари, китаристи и композитори на своето време, вдъх­новен импровизатор и една от най-ярките личности в музикалната история. Смятан от мнозина за първия виртуоз на цигулката, който е сключил "сделка с дявола". В наши дни само най-гениалните цигулари свирят композициите на Паганини, а произведенията му продължават да са образец на най-висша виртуозност.

Николо Паганини получава уроци по свирене на мандолина от баща си, когато е едва на 5 години, а на 6-годишна възраст вече свири на цигулка. Създава първата си композиция (цигулкова соната) преди да навърши 8 години. Заради амбициите на баща си  е принуден да се упражнява по цял ден, често заключен в мазето на къщата, видът му е болнав, а тялото му се деформира- едното му рамо става по-високо от другото.

Заради външността и таланта, който притежава, съвременниците му са убедени, че дължи дарбата си на дявола. В наши дни за облика на Паганини има медицинско обяснение - Синдром на Марфан. Болестта поразява съединителната тъкан, а симптомите на това генетично заболяване са дългите и тънки като пипала на паяк пръсти, издължен нос и несиметрично тяло.

Николо Паганини е дребен и болнав, но майка му, силно религиозна жена с пророчески сънища, го обожава. Една нощ тя сънува Николо на сцена, заобиколен от възторжено ревяща тълпа. В друг неин сън идва ангел и майката моли синът й  да стане най-великият цигулар. Тази история тя разказва многократно до края на живота си.

На 13-годишна възраст Николо Паганини прави първия си концерт в Генуа. С приходите от него баща му го води в Парма при прочутия цигулар Алесандро Рола. В приемната Николо вижда листове с току-що завършена композиция на маестрото и изсвирва мелодията. Рола е силно впечатлен, но отказва да го обучава, защото всъщност няма на какво да го научи.

На 15-годишна възраст Паганини започва първото си голямо италианско турне, организирано и менажирано от баща му. През 1801 г. опеката на бащата над Николо е прекратена, а известността му като водещ цигулар расте необичайно. Концертите на Паганини са наистина впечатляващи, самият той може да бъде сравнен с рок-звезда от ХІХ век. Въпреки високите цени на билетите, залите са претъпкани с хора, които искат да чуят как цигулката му издава различни гласове – имитира животни, птича песен, звук на флейта, тръба и на всякакви музикални инструменти. Има случаи, в които струните се късат, а Паганини не спира да свири и довършва композицията брилянтно. Самия музикант поддържа слуховете за себе си, за да засилва интереса на публиката – за концертите си пристига в черна карета, теглена от черни коне, излиза на сцената, облечен в черни дрехи и хората започват да коментират, че е свързан с Дявола.

Николо Паганини въвежда съвсем нова технология в използване на цигулката и я превръща в истински солов инструмент. Знаменитият „Любовен дует” е изпълнение за една цигулка и то само за струните ла и ми, а заради херцогиня Елиза Бонапарт музикантът пише сонатата „Наполеон”, която пък е за една струна – сол.

Николо Паганини е автор на многобройни музикални произведения за струнни инструменти: 24 капричии за цигулка, 15 струнни квартета за цигулка, китара, виола и виолончело, 13 сонати за цигулка, китара и виола, 6 концерта за цигулка с оркестър, 1 концерт за китара с оркестър, около 200 пиеси за китара, вариации, акорди и други.

Докато е на върха на кариерата си още един факт подклажда "дяволската нишка" в образа му - масонството. Николо Паганини е виден член на тайното общество, пише масонски химн и сам го изпълнява в ложата на Великия Изток на Италия. Масоните и до днес приемат произведенията му като стълба към светлината и път за посвещение.

Николо Паганини умира на 27 май 1840 г. Тъй като не взема последно причастие, епископът на Ница забранява да се отслужи заупокойна меса за музиканта и да бъде погребан в местното гробище. Епископът на Генуа също забранява прахът му да влиза в земята. Нито един град не пожелава тленните останки на композитора, а синът му Ахил посвещава живота си на това да го погребе. Накрая плаща на католическата църква 1 милион и 100 хиляди златни франка за да може през 1853 г. в пармската църква Стекато да прозвучи молитва за опрощаване греховете на Николо Паганини. Документите за разрешение на погребение обаче са подписани едва през 1896 г., като през  цялото това време прахът на Паганини очаква своя час в семейната гробница. По-късно, урната е поставена в Генуа -  в Пантеона на безсмъртните.

И днес най-загадъчната част от Паганини е неговата цигулка. Някога се страхували да я пипнат, заради "дяволската" й сила и звук, днес тя е експонат, радващ се на особена почит. „Ил Каноне" (Оръдието) е от най-известните цигулки в света. Смятана за безценна, в наши дни тя е шедьовърът на музея в Генуа, откъдето се изнася рядко и само при най-строги мерки за сигурност. Сред малкото хора, на които се позволява да свирят на нея, са победителите в международния конкурс за цигулки "Паганини", който се провежда на всеки две години в Генуа. Инструментът е изработен от големия майстор на музикални инструменти Гуарниери дел Джезу. Още приживе Паганини я завещава на Генуа, но с едно условие - никой да не свири на нея след смъртта му. Ето защо жителите на града кръщават цигулката му "Вдовицата на Паганини“.

„Ако не свиря един ден, аз познавам, че не съм свирил. Ако не свиря два дни, приятелите ми познават, че не съм свирил. А ако не свиря три дни, това разбира и публиката“.