МУЗИКАлно наследство: Пако де Лусия

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка: Пако де Лусия, PLAI Festival, 2007, автор Cornel Putan, Wikimedia Commons

Франсиско Санчес Гомес е роден 21 декември 1947 г. в град Алхесирас, Андалусия, Испания. Приел сценичното име Пако де Лусия в памет на майка си Лусия Гомес, световноизвестен китарист, композитор и майстор на фламенко китарата. 

Пако де Лусия още като малък започва да свири на китара, учейки се от баща си Антонио Санчес, фламенко китарист, и по-големия си брат Рамон де Алхесирас. На 14-годишна възраст реализира първия си запис с помощта другия свой брат, който е фламенко певец – Пепе де Лусия „Los Chiquitos de Algeciras“. „Израснал съм с моето семейство в цигански квартал. Имаше музика по цял ден и до късно през нощта. Баща ми беше китарист и композитор, двамата ми братя Рамон и Пепе са музиканти. Когато слушате музика всеки ден, тя става като мляко, което пиете и от което се нуждаете всеки ден. И дори преди да започна да свиря на инструмент, аз знаех всички ритми", разказва приживе самият той.

През 1964 г. семейството на Пако де Лусия се мести в Мадрид. Още същата година Пако се запознава с китариста Рикардо Модрего, с когото записват няколко албума. В периода 1968 – 1977 г. работи съвместно с певеца Камарон де ла Исла, с когото имат 10 албума. Двамата стават емблема на модернизацията и световното разпространение на фламенкото.

През 1979 г. Пако де Лусия, Джон Маклафлин и Лари Кориел формират китарно трио, като Кориел е по-късно заместен от Ал Ди Меола. След 1981 г. триото записва три албума в този състав и добива широка популярност. Албумът му с Ал ди Меола „Friday night in San Francisco“, издаден през 1981 г., е продаден в 1 млн. копия и така става най-успешното фламенко произведение.

Пако де Лусия притежава уникалната дарба да импровизира и да съчетава фламенкото с други стилове, като в музиката си включва джаз, поп, салса, румба и боса нова. Затова често го наричат Кръстникът – заради новия стил музика, който сам създава. Пако де Лусия е известен със своите бързи и плавни picados (техника на свирене), редувани с rasgueados (подрънкване), а Ричард Чапман и Ерик Клептън описват де Лусия като „титанична фигура в света на фламенко китарата“, подчертавайки неговата „удивителна техника и изобретателност“ и широк обхват от музикални стилове.

Пако де Лусия има в дискографията си има повече от 30 албума, последният е „Cositas Buenas“ от 2004 г., с които се превръща в истинска легенда. Сред най-популярните му композиции са „Entre dos aguas“, „La Barrosa, Barrio la Viña“ и „Homenaje al Niño Ricardo“.

Пако де Лусия умира на 25 февруари 2014 г. на 66-годишна възраст.

***
Фламенкото е испански фолклорен музикален жанр, често съпровождан с характерен танц. Възниква през XVIII век сред циганите в Андалусия, а през втората половина на XIX век жанрът придобива популярност в цяла Испания и в света. През 2010 година ЮНЕСКО обявява фламенкото за световно наследство. Традиционно фламенкото има акомпанимент на акустична китара, ударни инструменти и кастанети и съдържа три елемента – песен, музикален акомпанимент и танц.