МУЗИКАлно наследство: Панчо Владигеров

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката.

Панчо Хараланов Владигеров е роден на 13 март 1899 г. в Цюрих, Швейцария. От малък проявява музикалните си заложби и на 7-годишна възраст е първата му концертна проява. Няколко години по-късно вече прави опити по композиция. Началното си образование придобива в Частното музикално училище в София, където пиано му преподава чешкият музикант Хенрих Визнер, а композиция и теория на музиката – Добри Христов.

През 1912 г. Панчо Владигеров и неговият брат-близнак Любен получават държавна стипендия за обучение в чужбина и заминават за Берлин. По време на престоя си там композиторът написва първите си значими творби, като това бива оценено на два пъти чрез удостояването му с престижната Менделсонова премия на Берлинската академия. Първият път тя е за „Концерт за пиано и оркестър Nr. 1“ (1918 г.) (с това произведение по-късно се дипломира световноизвестният диригент Херберт фон Караян), a вторият път за оркестрациите си на „Копнеж“, „Страст“ и „Изненада“ от клавирния цикъл „Десет импресии“ (1920 г.). В тези години създава и рапсодията „Вардар“ -първото българско симфонично произведение, спечелило широка международна известност, а в основата му е песента на Добри Христов – „Едничък чуй се вик“.

До 1932 г. живее  в Германия и създава множество произведения, които привличат вниманието на европейската публика. След окончателното си завръщане в България, той обогатява жанрово творчеството си с произведения като операта „Цар Калоян“,  балета „Легенда за езерото“, Първи струнен квартет, Първа симфония и др. 

В периода от 1936 до 1942 г. Владигеров е представител на България в Постоянния съвет за международно сътрудничество на композиторите. Делегат е на Световния конгрес на мира през 1949 г., член е на жури на престижни международни конкурси. През 1968 г. Панчо Владигеров получава престижната награда на Виенския университет „Готфрид фон Хердер” за принос в европейското културно наследство.

Панчо Владигеров отдава 40 години на активна педагогическа дейност като професор по композиция и пиано в Музикалната академия в София, която в наши дни носи неговото име. Той е един от основателите на Дружеството на българските компонисти “Съвременна музика” (1933 г.) и е основоположник на редица жанрове в българската музика и на българската композиционно-педагогическа школа, възпитала едни от най-изявените съвременни български композитори.

Като признание за огромната му роля за развитието на българската музикална култура, Панчо Владигеров е удостоен с всички най-високи държавни отличия. През 2013 г. в памет на маестро Панчо Владигеров е кръстен проток в Антарктика. Владигеров проток се намира между островите Лавоазие и Крог в архипелага Бискоу. Дължината му е около 6 километра. В най-тясната част на протока се намира и малък остров, който също носи името на Владигеров, с площ около 750 кв. м.

Панчо Владигеров създава огромно по мащаби и жанрово разнообразно творчество. Над 20 хиляди страници нотни ръкописи – 70 опусни творби, голям брой безопусни произведения и смесени опуси, съставени като отделни произведения от автора, транскрипции и много часове музика. Всички произведения са старателно събирани, надписвани и анотирани от автора.

Панчо Владигеров умира на 8 септември 1978 г. в гр. София, на 79-годишна възраст.

„Властна хармония, бликащо многозвучие, цветист оркестров звук – всичко това показва неговата музика, а и нещо повече – личност, която черпи от пълнотата на една необикновена дарба.“ – проф. Йозеф Маркс, австрийски композитор, теоретик и музикален критик – из рецензия за операта „Цар Калоян“ от Панчо Владигеров, публикувана във в. „Нойес винер журнал“, 3 май 1937 г.

В текста са използвани материали от: www.vladigerov.org

Снимка: Панчо Владигеров, Държавен културен институт къща музей „Панчо Владигеров”