МУЗИКАлно наследство: професор Кирил Стефанов

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка: Фолклорен ансамбъл „Пирин"

Кирил Стефанов е роден в гр. Горна Джумая (днес Благоевград) през 1933 г. Възпитаник е на Горноджумайската Солунската българска мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“, а в Българската държавна консерватория (днес Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“) учи в първия хорово-диригентски клас, ръководен от проф. Георги Димитров.  Изучава композиция и хармония, оркестрация и музикални форми, народна музика при проф. Марин Големинов, проф. Парашкев Хаджиев, проф. Димитър Сагаев и проф. Стоян Джуджев - едни от най-големите имена на българската музикална култура. Завършва с отличие през 1956г., а през 1991г. става професор по дирижиране.

През 1956 г. със завършването си постъпва като главен художествен ръководител и диригент на Държавния фолклорен ансамбъл „Пирин“ създаден 1954 г. с диригент на хора Златко Коцев, диригент на оркестъра Александър Кокарешков и ръководител на танцовия състав Божидар Янев.

Проф. Кирил Стефанов изгражда ансамбъла като самостоятелна формация, а отличителна черта в сценичното претворяване на фолклора е обединяването на отделните номера от програмата в цялостен спектакъл. Въвежда спектакъла като мултижанрова форма на представяне на българския фолклор. Под негово ръководство Държавният фолклорен ансамбъл „Пирин“ осъществява над 6000 концертни изяви в над 55 страни по всички континенти на света, а публиката надвишава 6 милиона зрители и слушатели.

Проф. Кирил Стефанов твори както големи сюити върху народни мотиви – за хор, за оркестър и танцов състав, така и самостоятелни пиеси за оркестър. Композира над 200 хорови песни за различни състави, прави над 750 обработки на народни песни за солисти и оркестър. Пише и музика към театрални постановки.

Едни от най-известните и разпознаваеми негови авторски произведения са песните „Катерино моме“ (текст Борис Калайджиев), „Гласът на Пирин“ (текст Емил Рупел) - своеобразния химн на Пиринския край, „Мори айда, айда“, „Алтън Маро“, „Вила се ѝ гора“.

Образци за хорови песни, инструментални пиеси и музикално - сценични сюити са още „Звонче дрънка“, „Айде цъфти, Ружо“, „Стига йодиш, Яне, мори“, „Я ти постилам шарени черги“, „Писмо ти е дошло“, „Южни гальовни песни“, „Игра“, „Средногорски“, „Граовски“, „Тракийци“, „Песен и танц“, „Джиновски танц“, „Ергенаши“ , „На мегдана“, „Копаница“, „Пролетни песни и игри от Пирина“, „Пирински полъх“, „Гурбетчийски предсватбени настроения“, „Пирине мой“, „Комитско либе“, „Биляна“.

Дискографията на проф. Кирил Стефанов с негови произведения включва 12 дългосвирещи плочи на „Балкантон“, 15 аудиокасети с образци на българската фолклорна изразност (обработка и музика), 5 компактдиска, множество печатни издания с песни на фолклорна основа.

Освен композитор, диригент, режисьор и педагог, проф. Кирил Стефанов е и един от най-ревностните застъпници на опазването и популяризирането на фолклора чрез поднасянето му в комбинация със съвременно изкуство. Участва със свои произведения и изпълнения на ансамбъл „Пирин“ във втория албум на известния швейцарски издател Марсел Селие „Мистерията на българските гласове“, награден с международна награда „Грами“ през 1991 г.

Проф. Кирил Стефанов е носител на множество награди и отличия, сред които звание „Народен артист“, Кристална лира на  Съюза на българските музикални и танцови дейци , Доктор хонорис кауза на ЮЗУ „Н. Рилски“, почетен гражданин на град Благоевград, Орден „Стара планина“ – ІІ степен (най-високото отличие в наградната система на Република България).

Проф. Кирил Стефанов умира на 14 ноември 2005 г. в гр. Благоевград на 72 годишна възраст.

В текста са използвани материали от Съюза на българските композитори, Архив на Фолклорен ансамбъл „Пирин“

КАТЕРИНО МОМЕ

текст Борис Калайджиев, музика проф. Кирил Стефанов

Катерино ,моме, Катерино,

защо си толкоз, моме, убава,

каква те майка, моме, раждала,

каква си вода, моме, ти пила.

Я съм си, мило либе, убава,

я съм си, мило либе, гиздава,

оти съм расла, либе, в планина,

оти съм расла, либе, в Пирина.

Пиринска вода, либе, съм пила,

пиринска трева, либе, газила,

българска майка мене раждала,

майка пиринка, либе, гледала,

българска майка, либе, гледала.