МУЗИКАЛно наследство: Радой Ралин /Димитър Стефанов Стоянов/

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка: Радой Ралин /Кин Стоянов, личен архив/

Роден на 23 април 1922 г. в Сливен, денят, в който честваме Световния ден на книгата и авторското право, Радой Ралин е бележит автор на множество епиграми, хумористични стихотворения, анекдоти, сатирични спектакли, документални кинопрегледи, сценарии за документални и игрални филми.

Правнук е на Таньо войвода, ръководител на последната чета от Априлското въстание, сподвижник на Васил Левски и приятел на Стефан Караджа. Участник във Втората световна война и свидетел на раждането на Народна Република България, Радой Ралин се превръща в един от най-разпознаваемите дисиденти на тоталитарния режим. Неговите епиграми и вицове срещу управляващите са изключително популярни, а той се превръща в най-острият епиграмист в българската поезия. Често е определян с прозвището “Българският Езоп”.

През 1941г. Радой Ралин пише и редактира нелегалния антифашистки бюлетин “Истината по антисъветската война”, докато през 1942г. е арестуван. През 1944г. завежда отдел “Агитация и пропаганда” в Околийския комитет на ОФ в Сливен, но поради несъгласие с “революционните” действия на ръководството му заминава доброволец на фронта. Той е и един от създателите на Стършеловия сатиричен театър - първият български театър на сатиричната миниатюра, който става средище на антикултовската сатира. Редактор е във в. “Литературен фронт“, в. “Стършел”, в. “Литературни новини”, изд. “Български писател”, “Българска кинематография”, в. “Литературен фронт”. С идването на демократичните промени заедно с Борис Димовски и своя син Кин Стоянов издават за кратко в. “Щастливец”.

През ноември 1968 г. в книжарниците се появява малка книжка със заглавие “Люти чушки” и “подзаглавие” “Народни епиграми”, с автор Радой Ралин, илюстрирана от Борис Димовски. Бързо се разпространява слухът, че прасето, нарисувано към епиграмата “Глух, но послушен!

Сит търбух

за наука глух”,

е с навита опашка, която имитира подписа на Тодор Живков.

Комитетът за наука и изкуство спешно свиква съвещание, на което председателят Павел Матев недоумява “как са се намерили хора, които да допускат такова отношение към другаря Тодор Живков“. В докладните записки до Бюрото на ГК на БКП той пише: “Авторите по същество преминават в редиците на нашите врагове!” и “Книгата “Люти чушки” се превръща в безпрецедентен за нашата социалистическа действителност случай!”. Решено е тиражът на изданието да бъде иззето, а Радой Ралин, Борис Димовски и тогавашният директор на издателство “Български художник” Борис Ташев са уволнени незабавно и дълго време остават без препитание.

По стихове на Ралин са създадени и множество песни, сред които “Веселина” /Щурците/, “Търси се една девойка” /Борис Гуджунов/,  “Една красива грешка” /Йорданка Христова/, “Една девойка ме попита къде е улица “Ракита” /Кирил Семов, АКАГА/, “Песен за простака”/Тодор Колев/ и много други.

Радой Ралин умира в София през 2004г. на 82 годишна възраст.

Песен за простака

Автор: Радой Ралин

Простакът е кремък корав и могъщ,

Простакът е демон без лик, вездесъщ.

Акула на сухо, безкрил, а хвърчи.

Удариш на кухо, простакът звучи.

Простакът не чака, не знае предел

и стига простакът до своята цел,

Защото простаци край него вървят

и дават му знаци и правят му път.

Надкласов, безкласов, без род и съюз,

но винаги касов, но винаги в плюс.

Без ден да протакаш, дори да кърви

война на простака до смърт обяви.

За срам на Европа, на всичките нас,

когато докопа в ръцете си власт

По страшен от спина, по-жилав от рака,

сега за сега се оказа простака.