МУЗИКАЛНО НАСЛЕДСТВО: РАН БОСИЛЕК

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка: Ран Босилек, Съюз на българските писатели

енчо Станчев Негенцов е роден на 26 септември 1886 г. в Габрово. Български писател, поет и един от най-добрите преводачи на световната литературна класика за деца, посветил творчеството си единствено на литературата за най-малките. Генчо Негенцов, чиито стихове и книги са толкова популярни, че се смятат за народно творчество, създава цял един свят, изпълнен със смях и детска радост, оставя незаличима следа в българската култура под псевдонима Ран Босилек.

Още като малък остава сирак, баща му умира, когато Ран Босилек е на 7 години. Майка му е първата, която го запознава с магията на българските народни приказки и настоява 5-те й деца  да се образоват. Писателят завършва Априловската гимназия в Габрово през 1904 г., после работи 4 години като учител в града. Започва да публикува  детски стихове в сп. „Светулка” през 1906 г. под псевдонима Ран Босилек. През 1910 г. следва „Славянска филология“ и „Право“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и завършва „Право“ с докторат в Брюксел през 1916 г. Генчо Негенцов адвокатства известно време, но скоро се посвещава единствено на детската литература.

Ран Босилек е редактор в списание „Светулка“ и вестник „Врабче“, заместник главен редактор е на списание „Дружинка“. Също така е редактор в издателство „Хемус“, където над 25 години издава списание „Детска радост“ – едно от най-известните детски издания в България. Председателства Дружеството на детските писатели и е член на  Съюза на българските писатели.

Ран Босилек е един от създателите на художествено оформената детска книга в България, като успява да привлече най-талантливите илюстратори по това време: Илия Бешков, Александър Божинов, Вадим Лазаркевич, Борис Ангелушев, Георги Атанасов и други. През 1932 г. книгата „Неродена мома“ с приказки от Ран Босилек и илюстрации на Георги Атанасов печели престижната международна награда „Шумейкър“ на Втората международна изложба на книгата в Брюксел.

Благодарение на неговата усърдна работа, беседи, литературни четения и срещи с писатели, Ангел Каралийчев, Калина Малина, Дора Габе, Елисавета Багряна, Лъчезар Станчев, Асен Разцветников, Георги Райчев, и други, започват да пишат произведения и за деца.

Текстът на стихотворението „Я кажи ми, облаче ле бяло“ е избран за химн на българските емигранти в Белгия. “Родна реч“, „Родна стряха“, „Майчина песен“, „Палави ръчички“, „Весел дядо“, „Лястовичка“ са само част от песните, композирани по текст на Ран Босилек.

Ран Босилек превежда и преразказва творби от Братя Грим, Марк Твен, Пушкин, Чехов, Омир, издава книжки с приказки от норвежки, руски, индийски, шведски, японски произход. Приказките му „Баба Меца“, „Косе Босе“, „Кума Лиса“, „Неродена мома“, „Весели народни приказки“, „Момче и вятър“ и др. се отличават с поуката в тях, а цикълът „Патилански разкази“- „Патиланчо”, „Бати Патилан”, „Патиланско царство”, „Патиланчо Данчо” и „Патиланчо на село” в римувана и хумористична проза, представляват новост в българската белетристика за деца.

Ран Босилек - писателят с най-ароматния псевдоним, който ни подари прекрасни произведения и усмихна детството ни, умира на 8 октомври 1958 г. на 72-годишна възраст в София. На мястото на родната му къща в Габрово, днес се издига паметник на Ран Босилек.

РОДНА РЕЧ

Родна реч, омайна, сладка,

що звучи навред край мен;

реч на мама и на татка,

реч, що мълвим всеки ден.

Тя звънти, когато пея,

в радостни игри ехти;

вечер приказки на нея

баба тихо ми реди.

И над книгата унесен,

родна реч ми пак шепти…

Милва като нежна песен,

като утрен звън трепти!