МУЗИКАлно наследство: Стоян Миленков

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка: Стоян Миленков, Национален политехнически музей, архив БНР

Стоян Миленков е роден на 9 ноември 1889 година в град Брезник. Той е един от най-известните български куплетисти и трубадури през 20-те, 30-те и 40-те години на ХХ век, първомайстор на политическата сатира с китара, известен със своята колоритност, оставил трайни следи в националната ни култура.

Бащата на Стоян Миленков е фелдшер и семейството му често се мести от град на град. Първо, те живеят в Брезник, после в Кюстендил, след това във Варна, а от 1904 година, след като бащата е назначен за административен управител на Александровска болница, семейството се установява в София. Стоян Миленков учи във Втора мъжка гимназия, където се сприятелява с Цветан Каролев – бъдещ оперен певец и Христо Попов – бъдещ режисьор в операта. Тримата се увличат по литературни четения, издават литературен вестник и пишат стихове. В този период Стоян Миленков се среща с народния поет Иван Вазов, който насърчава творческия му талант.

През месец март 1909 година Стоян Миленков напуска гимназията и прави своя сценичен дебют в театър-ревю “Нова Америка”. Облечен в шопски дрехи, той изпълнява кратките си закачливи песнички и има небивал успех. Учи театрално изкуство в Париж , Франция при актьора Пол Муне. Играе в различни театри във Франция и България.

Стоян Миленков е либретист на първата българска оперета за възрастни – „Моралисти“ (1916 г.), композирана от маестро Георги Атанасов. По време на Първата световна война Миленков заминава за фронта и там написва две шопски поеми “Пендо и Пена” и “Подвигът на бае Пижо”, както и произведението “Защо не се сключва мир”.

В средата на 20-те години на миналия век, Стоян Миленков заминава първо за Виена, а после за Париж. Там пише политическото ревю “До нас, далеч от нас и у нас”, сатирата “Песен за апаша”, песните “О, Париж”, “Парижко тегло” и други. След завръщането си в България авторът създава две от най-известните си песни: "Всичко се друса" и „Граф Цепелин“.

В творчеството му намират място злободневни и актуални теми, които той пречупва през чувството си за хумор. Стоян Миленков обикаля страната със своята китара и придобива изключителна популярност. За себе си казва: “Без реклама, без венци, като полските щурци, песен пея аз весден, с весел, лек, игрив рефрен. Скитам аз надлъж и шир, никога не търся мир, кастря всичките наред – даскал, поп дори и кмет.”

Стоян Миленков става „трубадура на София, всепризнат първомайстор на политическата сатира с китара“. През 1934 година излиза негов юбилеен сборник “Карнавал без маски между кабарето и Парнас”, оформен от художника Пенчо Георгиев, с встъпление от Стилиян Чилингиров: „Той е родоначалник на литературно построената шега, закачка, смехория, подигравка, присмех, хумор и ще остави име, каквото мнозина от тия, които гледат извисоко на него няма да имат.”.

След 1944г.  комунистическият режим налага забрана за политическа сатира и Стоян Миленков спира обиколките си. Края на живота си изкарва в крайна бедност.

Стоян Миленков умира на 30 юни 1953 година на 64 годишна възраст.

“Песен за апаша”

/куплет, Стоян Миленков, 1921 г./

Апаши с презрение наричат ни вси,

от нас и вси бягат като оси.

Апаши наричам аз хора от друг род,

които обират държава, народ.