Музикаутор: Държавата губи приходи от културата (поне) на седем основания

Писмото визира няколко механизма в резултат на изпълнение дейността по спазване на авторските права от страна на държавните органи, които биха довели до:
► увеличаване на приходите в държавния бюджет;
► реализиране на бюджетни икономии;
► стимулиране на творчеството и културните индустрии;
► изсветляване на пазара и подобряване на средата за развитие на икономиката на авторското право и сродните му права;
► подобряване на икономическите позиции на страната с оглед привличане на инвестиции.

Някои от тези механизми са записани в закона, но не се изпълняват, а други са въпрос на политическа воля за законодателни промени. В писмото на Музикаутор до ККМ се посочва, че:

► 30% от сумите събрани от компенсационни възнаграждения за свободно използване се отчисляват и превеждат по сметката на Национален фонд „Култура“. За съжаление този механизъм, предвиден в закона, не работи (бел. ред. На своята годишна среща, която се проведе на 6-7 април 2016 г. в София, Европейският комитет на Световната организация за авторско право CISAC прие резолюция по този въпрос, адресирана до българските власти, в която подчерта, че повече от две десетилетия България ощетява авторите).

► 50% от сумите от имуществени санкции и глоби, наложени от МК съгласно ЗАПСП , постъпват по сметката на Национален фонд „Култура“, а останалите 50% – по бюджета на МК. За съжаление, съгласно справка изискана от Музикаутор по ЗДОИ , МК демонстрира как се разходва държавен ресурс и колко неефективен е контролът.

► Имуществени санкции и глоби, постъпили от нарушения по Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, налагани от МК, постъпват по бюджета на МК, като 50% от тях се разпределят за Национален фонд „Култура“. За съжаление и този механизъм съществува само проформа.

► 20% от глобите и имуществените санкции, налагани от КРС, се администрират от КРС, като изпратените за изпълнение в НАП суми се превеждат по сметките на НАП и се отчитат като приходи на централния бюджет. При наличие на закононарушения, обаче, КРС не налага санкции.

► Приходите на държавата от ДДС при работеща икономика в сферата на авторското право и сродните му права би генерирала над 10 млн. лв. годишно.

► Приходи на държавата от данък върху доходите на физическите лица (автори), приходи от корпоративен данък (музикални издатели), данък при източника (авторски възнаграждения, събрани за чужбина), ако въпросните лица получаваха повече и по-високи възнаграждения от работеща икономика на авторското право.

В допълнение конференцията на Международната федерация на организациите за репрографски права – IFFRO, която се проведе на 26 май 2016 г., в НДК, също подчерта липсата на работещ механизъм за събиране на компенсационни възнаграждения за свободно използване (бел. ред. например при копиране на книги). Въпреки това и досега Министерство на културата не е възприело тази препоръка и не е предприело мерки за възмездяването на авторите при частното използване на техния труд, още повече че това би довело до допълнителни приходи за Национален фонд „Култура“ в размер на 30% от събраните компенсационни възнаграждения.

Цялото писмо и приложенията към него може да бъде намерено ТУК.